Не всеки може да участва в конкурс за бързо хранене. Дори експертите не могат да разберат дали това е нещо специфично или въпрос на тренировка.
Ръководителят на катедрата по стомашно-чревна радиология в болницата на Университета в Пенсилвания, Марк Ливайн е изяснил, че стомаха на  “ спортиста“ работи по скоро като раздуващ се балон, а не като свиващ се чувал.
За изследването докторът поканил един от 10-те най-добри в света в състезанията по бързо хранене и мъж, който бил 20 килограма по-тежък и десет сантиметра по-висок от професионалиста.
Между двамата устроили състезание по най-бързо изяждане на ход  док. Лекарят с ренгеноскоп наблюдавал стомасите и на двамата.
Дори когато стомаха е празен стените му се свиват. Перисталтичните съкращения предвижват съдържанието към изходните отверствия, които не са специфични за стомашно-чревния тракт. Оказало се, че при бързоядящия пересталтика на стомаха практически не съществува. Неговият стомах се разширявал и приемал все нови и нови порции, докато неговият съперник се „наял“ само със седем ход дога.
След 19 минути и 36 изядени хот дога лекарят преустановил състезанието. Стомахът на професионалистът заемал практически цялата горна част на корема, но пересталтичните свивания така и не се усилили.
За сега специалистите не могат да обяснят този феномен. Професионалистът казал, че е тренирал своя стомаха си. Той продължавал да яде и след като се е наял и със времето усещането за пълен стомах изчезнало напълно.

Ама че въпрос, ама основателен. Бащата на историята авторитетно потвърждава , че го е имало. Земляк на историка, от днешна Мала Азия, живял около 400 години преди Херодот.

Майката, Критея, била от градчето Куме. Но забременяла без да е омъжена. Преместила се в някакво селище близо до реката Мелес и там родила бъдещия епик. Нарекла го на името на реката Мелесигенис.

След това се преместила в Смирна и станала икономка на учителя по музика и литература Фемий.  На тинейджърска възраст, любопитният Мелесигенис се сприятелил с пътешественика Ментес и тръгнал с него по света. При това пътешествие ослепял. Лошият факт си имал и добра страна. Бардът бил наречен Омир. Прякор, който естествено се трансформирал и в име, и в символ, лесен за запомняне.

Омир се борил години с живота, докато накрая се установил в Хиос, където придобил тежест и авторитет. Умрял, пак пътешествайки.

Наричат ги още марсоходи или роувърси. Това са специални апарати за изучаване на скалите и минералите. Те имат четири двойки стерео камери, които ни представят света около нас в три измерения. Към този вид апарати е прикрепено устройство, което смила камъните от повърхността и анализира състава им. Инфрачервената спектрометрия е в състояние да търсят минерали, които са се оформили в присъствието на вода.
Обект на изследването е произхода на скалната природа на планетата, защото той пази в себе си историята на древния Марс. Това изследване може да даде отговор на въпроса: „Сами ли сме във Вселената?“

Веднъж при древногръцкият философ Сократ дотичал един развълнуван човек и задъхвайки се опитал да му разкаже нещо.

– Сократ, искам да ти разкажа, как един човек….

– Почакай! – прекъснал го мъдреца. – Отговори ми, това, което искаш да ми разкажеш, преся ли го през трите сита?

– Какви сита? – изненадано попитал човека.

– Ще ти обясня, но искам да те предупредя, че е необходимо разказът ти да мине през тях, преди да го чуя. Първото сито е ситото на истината. Вярно ли е това, което искаш да ми кажеш?

– Не знам…., не съм сигурен. Чух други да говорят за това.

– Тогава да минем на второто сито. –  продължил Сократ.  –  Това е ситото на добротата. Това, което искаш да ми разкажеш, добро и назидателно ли е?

– Не, не мисля, че…-честно признал събеседника. – Но…

Мъдреца отново го прекъснал:

– Стигнахме до третото сито. Ще ти задам един въпрос: Необходимо ли е да ми разкажеш това?

– Не…., но….

– Виж, това, което искаш да ми разкажеш не се знае дали е вярно, не допринася за добро, а и не е толкова необходимо, за да го чуя. По добре го остави. Не обременявай нито себе си, нито мен с подобен род приказки.

Интересен въпрос.  Не бих могла да назова точната сума, намираща се в света. Единствено достъпна информация за това може да се добие от паричния агрегат М1. Под този термин се разбира сумата на парите в обращение, депозити, търсене, банкови резерви, както и някои други високоликвидни форми на пари.

В края на 2008 г., размерът на паричния агрегат се оценява на 18.5 трилиона долара. Три четвърти от тези средства представляват четирите световни валути: евро, щатски долар, японска йена и китайски юан.

Като знаем съотношението между М1 и обема на наличните пари, може да се предположи, че „купът” ще възлиза на 5-8 милиарда долара.

Защо са толкова малко?

Днес в основата на световната икономика, отдавна има „фалшиви” кредитни пари и такива парични производни на тях.

Истинската наличност на пари в този поток е само една десета част от него.