Оговорете ми: Къде бихте искали да се лекувате в здравница или болница? Много често се замислям над въпроса, защо голяма част от лечебните заведения са наречени болници? Логичният отговор е, че в тях се намират болни хора. Ако продължаваме тази логика, то хората в тези заведения ще си остават болни.
Съществува такава шега, в която има известна истина, за съвремената здравна система: „Здрави хора няма, има недоизследвани“.
Нека си спомним смисъла на такива думи като знахар, лечител, вещица, а сега лекар. Ето какво се получава. Знахар идва от думата знание, лечител от лекувам, а вещица от вещ по дадени въпроси, а лекар….? Спомнете си поговорката: „Както кръстиш корабът си, така и ще плуваш“. Може би това е защо нашата съвременната медицина, с болници и лекари, не може да се справи със заплахите на съвременния живот, като например сърдечно-съдовите заболявания и рака.
Именно благодарение на официалната медицина през последните десетилетия се е появил термина „нетрадиционна медицина“. Коя медицина се явява нетрадиционна? Тази, която се основава на премахване на симптомите на болестите или тази, която работи върху причините предизвикващи заболяванията?
Вероятно в бъдеще унилите и тъжни болници ще се заменят с здравници, в които самата обстановка ще допринася за по-бързото оздравяване на хората. Но главното е, че лечението ще се основава на премахване на причините предизвикали заболяването. Лекарите ще бъдат заменени от здравник, хора познаващи законите на природата и психологията на човека.
Основната задача на здравниците ще бъде, от тях да излизат здрави и уверени в силите си хора.

Датски архитекти са създали проект за жилищен небостъргач с необичайна форма. Той ще бъде построен в Сеул.
Тъй като на даденото място не се разрешава да се строят високи сгради, архитектите са намерили друго разрешение на въпроса. Те успели да увеличат площта на помещенията при една и съща площ зададена като основна.
Предложили да се съединят две жилищни сгради с допълнителни хоризонтални блокове. В резултат, на което структурата започнала да прилича по форма на „решетка“.
В комплекса ще има повече от 600 апартамента, библиотека, детска градина. Височината на единият блок ще бъде 214 м, на втория 204 м и ще се пресичат от блокове издигнати над земята на 140 м и 70 м.

Много хора желаят да бъдат харесвани от другите. Когато си харесван ти се чувстваш по-добре. Хората са различни и реагират по различен начин, но все пак има някой общи неща към, които хората не остават равнодушни.
Ето ви няколко правила, които могат да ви помогнат, за да общувате по-пълноценно с хората около вас.
Искрено се интересувайте от това, как се чувстват хората около вас. Така можете за кратко време да добиете много приятели.
Усмихвайте се често. Ако изпитвате радост в общението с другите и те ще се радват да ви видят отново.
Когато се запознавате с някого, запомнете името му, за да не изпаднете в неловко положение при следващата ви среща. Това, че сте запомнили името му е знак, че той не е нещо незначително за вас.
Бъдете добър слушател. Когато човек говори на глас за проблемите си, той понякога неусетно достига до решаването им. Не е нужно да му натрапвате съветите и мислите си по въпроса.
Говорете с човек това, от което се интересува. Така се създава добър диалог.
Внушавайте на събеседника си, че той е нещо значително и го правете искрено. Хората обикновено искат да бъдат оценени по достойнство. Дайте им го и ги подкрепете, ако са изгубили самочувствието си.

Eдин изкусен художник нарисувал картини и ги предложил на зрителите за оценка. Повечето от картините му се харесвали, част от тях били оценени високо.
Само един обущар видял неточност в една от тях. Ставало въпрос за точност в изобразяване на чифт обувки.
Художникът се вслушал в забележките на обущаря и бързо поправил картината.
Обущаря до толкова се възгордял, че казал:
– Пищяла е неудачно нарисуван, а коляното и целия крак като цяло е много лошо изобразен…
Същото може да се каже и за нас. Правейки нещо добре, ние започваме да преценяваме и онова, от което почти нищо не разбираме

На един младеж през цялото време не му давал покой един въпроса: Как човек съчетава в живота си предопределението и свободния избор? С този въпрос той отишъл при учителя си. Възрастният човек го погледнал в очите и му казал:
– Когато отиваш в полето да набереш цветя, ти не знаеш какъв маршрут ще поемеш, даже в каква посока ще се движиш, а понякога дори не знаеш какви цветя ще набереш. Ти отиваш в полето, преминаваш от цвете на цвете ръководейки се само от свои вътрешни съображения. Навеждаш се над някое от тях, откъсваш го и го прибавяш към другите в ръката си.
Всяко цвете представлява твоят малък ежедневен опит,  пътя към него е част от твоя живот,  а букета е целият твой жизнен опит.  Какъв ще бъде той зависи единствено само от теб.