Разбрах какво се случва с Дони много преди другите и се свих в себе си, но не казах на никого. По-късно, когато другите започнаха да забелязват разни неща и да правят колебливи, плахи заключения, аз ги опровергавах категорично. Не исках това да излезе вярно. Усещах как бъдещето се разклаща пред мене. Имах чувството, че ако никой не говори за това, то няма да стане. И грешах.
Той закъсня със сядането, трудно се изправи, по-късно проходи, не можеше да тича. Беше зле с координацията на движенията.
Смятахме, че е тромав и когато се олюляваше, спъваше и падаше, му се радвахме като на новородено пале или жребче. Сега на движенията му липсва хармония. Не прави усилие да отваря широко челюстите си, когато се опитва да говори.
Опитите му да говори приличат на титаничен гърч. Жилите му се изопват и издуват, иска ми се да престане да го прави. Може обаче да отваря устата си достатъчно широко, когато яде, когато се смее или просто ако иска да вдигне шум.
Макар че не зная каква причина има да се смее, освен когато си играя с него, протягам му нещо и си дръпвам ръката, но после… е не по-малко готов да заплаче.
С него вече не могат да се играят, дори обичайните детски игри. Когато се опитвам да го занимавам, чувствувам се безпомощен и той започва да плаче. Измъквам се с болка. Яд ме е и на него, и на себе си. Струва ми се, че поне бих могъл да направя нещо по-добро за него.
Веднъж бях неприятно изненадан, когато дъщеря ми изтърси:
— Дали това, че Дони ми е брат — иска да знае дъщеря ми с полунастоятелен тон, — ще ми попречи при намирането на съпруг?
— Не, разбира се, че не — объркано й отговарям.
— Откъде накъде? — войнствено я напада жена ми.
Тя е шокирана и вбесена от зададения без заобикалки въпрос. Дъщеря ми се обръща към мене, за да разбере истината:
— Ще ми попречи ли?
— Да не си решила да се омъжваш? — питам я аз весело и шеговито.
— Виждаш ли, пак избягваш да ми отговориш?
— Би трябвало да се срамуваш — казва й жена ми, — че това изобщо ти е дошло на ум.
Дъщеря ми настойчиво продължи:
— Дали хората ще си мислят, че и моите деца ще станат такива?
Жена ми зяпна от учудване.
— Как можа да го изречеш! — рязко я сгълчава тя. — Та той е твой брат!
— Точно затова се тревожа. Не мога ли поне да попитам?
— За бога, остави я на мира! — викнах и се обърнах към жена си с гневен поглед. — И аз се тревожа за същото.
— Би трябвало да се засрами. Той не е нещо, от което трябва да се срамуваме.
— Щом като не е нещо, от което да се срамуваме, защо винаги се срамуваме, когато е край нас?
— Не е вярно.
— Вярно е. Винаги ме изкарваш виновна заради него.
— Не те изкарвам. Празни приказки.
Какво можех да обясня на това дете. Нима можех да й кажа, че хората са лицемерни и егоистични? Не всеки може да приеме чуждата недъгавост или лудост. Дори и да останат малко с такива хора, не могат да прикрият чувството си на отвращение.

Става въпрос за кралския пингвин. Когато женската слиза към морето, за да налови риба, мъжкият заедно с другите мъжкари стоят и кротуват вцепенени от арктическия студ.
Всеки от тях балансира върху краката си по едно голямо яйце, за да го топли. Ако яйцето падне, бебето вътре умира.
Мъжките пингвини остават в тази поза в продължение на 40 дни и нощи, без храна и подслон, до завръщане на партньорката си.
Имай в предвид, че понякога температурата пада под минус 40 градуса. Какъв герой само, а? Това се нарича истински баща!

Един мъдрец седял под едно дърво. При него дошъл велик философ. Мъдрецът бил много стар и скоро щял да напусне земята.
Философа го попитал:
– Казаха ми, че всичко знаете?
Мъдрецът взел няколко листа в ръката си и попитал философа:
– Как мислите, колко листа имам в ръката си? Повече ли са отколкото тези в гората?
Цялата гора била пълна със сухи листа. Вятърът духал навсякъде, а сухите листа под негово ръководство творели чудна музика. Философът погледнал нагоре и казал:
– Що за въпрос? Как можете да имате повече листа в ръката си , отколкото са в гората? Вие държите няколко, а в гората има милиони.
Тогава мъдрецът казал:
– Това което съм говорил досега  е колкото листата в моята ръка, а това, което не съм могъл да изкажа са всички тези сухи листа в гората.
Философът възкликнал:
– Тогава още един въпрос. Защо не сте изказали всичко това?
Мъдрецът отговорил:
– Защото това няма да ви помогне. Дори и да исках да изкажа всичко това, нямаше да мога да го направя. За да усвои и научи нещо човек, трябва да го преживее. Знанието идва от опита и преосмислянето му.

Веднъж репортер попитал един фермер, дали би искал да сподели тайната за  царевица си, с която всяка година печелел награди във всички конкурси за качество. Фермера казал:
– Тайната се състои в това, че раздавам най-добрите си кочани царевица за засяване на съседите си.
– Защо давате най-добрите си зърна на съседите, ако те заедно със вас участват във всички състезания и са ви конкуренти?
– Виждате ли, – усмихнал се фермера, – Вятърът носи цветен прашец от моите полета към тези на съседите и обратно. Ако сорта у съседите е много по-лош отколкото при мен, много скоро моите посеви ще се влошат. А как всеки се грижи всеки за своите култури, това вече е друг въпрос.
Същото се случва и в живота на хората.Този, който иска да бъде успешен, трябва да се грижи за ближния и да му помага да успее. Защото, колкото по-добре живеят хората около теб, толкова ти е по-добре и на теб. Ние всички сме свързани помежду си в този свят.

Един мъж дошъл да кандидатства за портиер в компанията Microsoft. Мениджърът на отдел кадри му задал няколко въпроса, след това му дал да попълни един тест и накрая обявил решението си:
– Вие сте приет на работа. Моля оставете електронния си адрес, за можем да ви съобщим кога трябва да дойдете точно на работа.
– Но аз нямам компютър, – казал объркано човека, – нито електронен адрес.
– В такъв случай не можем да ви наемем на работа, защото вие виртуално не съществувате.
Човекът си тръгнал тъжен, незнаейки какво да прави. В джоба си имал само 10 долара. Изведнъж му хрумнала идея. Отишъл на пазара и купил 10 кг домати. След това започнал да ходи по домовете и да предлага от товара си. Така за два часа успял да удвои капитала си
Това той направил много пъти и натрупал доста пари. След известно време си купил кола, по- късно камион, а след известно време си отворил фирма за доставки на стоки. След пет години имал голяма мрежа от супермаркети. Замислил се за бъдещето си и това на семейството си и решил да застрахова имуществото си.
След преговори със застрахователния агент, бил помолен да си остави електронния си адрес, за да му бъде изпратено най-доброто предложение. На което търговецът отговорил, че няма дори и компютър.
– Това е невероятно, – недоумявал застрахователния агент, – имате такъв голям бизнес, а нямате електронен адрес! Представете си само, какъв щяхте да бъдете, ако имахте компютър?
След като поразмислил малко, търговецът казал:
– Щях да бъда портиер в Microsoft.