В света съществуват повече от 28 хиляди диети. Само във Великобритания 17 милиона човека „се морят с глад“.
Всяка година диетата стават все повече и повече, но числото на пълните хора не намалява.
Тогава си задаваме въпроса: „Има ли смисъл въобще от тези диети“?
Става въпрос не за лечебни диети, а такива разработени от специалисти, които обещават отслабване за 1-2 седмици, максимум до месец. На диети, описани в списанията, седят стотици хиляди, а оборота в борбата срещу наднорменото тегло е около два милиарда долара на година.
Повечето от диетите са за кратък период от време, така че единствения начин да запазим стройна фигурата си  е добре да балансираме храненето си. Кратките диети се основават на ограничаване от определени видове продукти. Това е голям недостатък. И в много случаи, диета е неубедителна, защото само човек със силна воля може да издържат на нея.
Преди да изберете някоя диета, запомнете веднъж и завинаги, че диета е еднопосочен билет. Така че ще трябва да остане на тази диета през целия живот.
Според Националния институт по здравеопазване, 98% от хората, които са били на диета, след прекратяването ѝ, натрупват много по-голямо тегло, отколкото са имали преди.
Лекарите от Лондонския Кралски колеж са установили, че мазнините, които се натрупват след поредната диета, са много по-опасни от първоначално натрупаните. Тези мазнини се натрупват не между мускулите и кожата на бедрата и талията, а около вътрешните органи. От тук лесно проникват в черния дроб и кръвта, което от своя страна е основа за развитието на атеросклероза, инфаркт и инсулт.
Повечето от средствата за отслабване са предназначени за здрави хора. Някои популярни препарати за изгаряне на мазнините могат да предизвикат сърдечно-съдови заболявания, аритмия, тахикардия и др.
Тези, които отдавна практикуват разнообразни диети, са забелязали, че всеки път, загубата на тегло става все по-трудно и по-трудно. Организмът запомня диетите като екстремални случаи и активно им се съпротивлява.

Много често възникват спорове, когато стане въпрос за разделението на християните на католици, православни и протестанти. Скоро имах възможност да разговарям с млад мъж относно това. Той каза:
– Дори и на ум не ми е идвало да се отрека от вероизповеданието си. Всички клонове на християнството си имат своето значение и място. Важното е вярата, а не начина, по който я изповядваш.
В случая не ставаше въпрос за ритуали и традиции, а нещо, което истински отличава човека от другите – вярата в Бога.
– Бог би бил много дребнав, – продължи моя събеседник, – ако даде предпочитанията си на едните пред другите заради начина, по който се кръстят или причестяват. Оскърбяваме Бога ако мислим, че е неспособен да обгърне с любовта си, всички, които вярват в него, независимо на кое вероизповедание принадлежат.
Повод и причина за разделение между хората винаги може да се намери, но това води до спорове, омраза и дори убийства.

По рано мислех, че смъртта е единствената грешка на Създателя. Сега съм склонна да величая това негово изобретение, както и момента на раждането.
Това са два от най-тържествените събития в живота на човека. И хубавото е, че преминават без наше участие. Във всичко останало ние се налагаме, както ни дойде.
В смъртта има велика мъдрост. Колкото и важен да си на земята, ти не можеш да си купиш безсмъртие. В смъртта всички сме равни.
Някои живеят по-малко, дриги повече. Но Въпросът е: „Къде ще прекараш вечността след смъртта“?

Не веднъж местните жители са виждали четириметрови змии-мутанти. Хората от  село Вербилово виждали в гората огромни влечуги достигащи дължина 4 метра.
Скоро един младеж успял да убие една от змиите. На снимката ясно се вижда окаченият мутант на дървото.
Някои твърдят, че това е може би фотомонтаж.
Но местните твърдят, че ако попаднеш на изоставения полигон, където те събират гъби и орехи, там можеш да срещнеш тези чудовища.
Говори се, че това не са никакви змии. На главите им няма никакви жълти кръгове или други характерни белези за този род влечуги.
Ако това не е следствие от биологичен експеримент, а резултат от това, което изхвърляме от нашите домакинства, би трябвало да се замислим по въпроса: Какви продукти създаваме и до колко те са безвредни за самите нас?

Че злото съществува на този свят, това никой не може да го отрече. Хората едва ли ще отхвърлят това, те имат очи и уши, освен ако ушите им са по-дълги от тези на цар Мидас. Горкият цар, той предпочел флейтата на Пан пред лирата на Аполон и богът си отмъстил, като поставил на главата му две магарешки уши.  Животното с такива уши, се нарича „паневфимист“ това е човек, който възхвалява всичко, който е доволен от всичко, с други думи оптимист, както казват французите.
Как се е появило злото на този свят, не мога да ви кажа, защото хората не са постигнали съгласие по този въпрос. Древните гърци обвиняват Пандора, задето е отворила ковчежето, от което изскочили всички злини. Манихейците смятат, че бог, не можейки да довърши сам света, потърсил помощта на дявола, комуто дал в отплата правото да използува творението му. Други вярват, че дяволът съблазнил първата жена и че от това идат всичките ни беди. Понякога се питам, преди дяволът да измами Ева кой го е измамил него самия и го е превърнал в мразещ доброто демон, след като е бил преди това ангел, неопетнен и крилат като другите?
Макар че мъдреците не са постигнали съгласие помежду си относно източника на злото, никой обаче не отрича, че то съществува във вселената, поне на нашата планета, където го виждаме да властвува под хиляди образи. Това са войни, разводи, отровни змии, разбойници, подагра, бесилки, данъци, поробители, холера, глупост. Те никога не са липсвали от лицето на земята. Така те напомнят ежедневно на обитателите й, че Ева е изяла забранения плод.
От друга страна обаче, никой не може да отрече, че всеблагият Бог ни е дал в своята всемилост и много неща, макар че всички сме изпаднали в грях, като сме се родили потомци на Ева. Навсякъде срещаме доброто до злото, добродетелта до порока. Така че тези, които отричат съществуването на доброто, са не по-малко смешни от онези, които отричат злото. Оптимистите и песимистите са някакви странни животни, които би трябвало да се затворят в една и съща клетка.
Най-голямата от дарбите, които запазихме след падението или по-скоро придобихме чрез него е онази душевна сила, която наричаме „съвест“ и чрез която различаваме доброто от злото, като обикваме първото и намразваме второто. Съвестта има както слънцето петна и затъмнения. Страстите могат да помрачат за миг блясъка на това небесно светило, но не и да го угасят някога, защото както казва един поет, „човешкия род, взет изцяло, е честен човек“, т.е. обича доброто и мрази злото.