В едно училище поискали от децата да отговорят на следния въпрос: Кои са думите, които най-често чуват в домовете си?
Повечето от половината деца отговорили: „Нямам време“.
Така родителите често „общуват“ с децата си.
Навярно сте чували тази история, но отново ще ви я разкажа.
Малко момиченце помолило своя баща да й разкаже приказка. Той направил това.
– Още веднъж, – помолило детето.
Търпеливият баща повторил приказката. А когато момиченцето помолило баща си да й разкаже приказката трети път, той казал:
– Нямам време.
За да изпълни молбата на дъщеря си, записал приказката на касета и й казал:
– Ето така, включваш магнетофона и слушаш колкото искаш.
– Но татко, – възразило детето, – на този магнетофон не мога да седна на коленете и да се гушна в него.
Работата не е в интересната приказка, а в общението с родителите.
Децата са чудесни Божии създания. Родителите трябва не само да се стремят да задоволят материалните им искания, но и да общуват с тях.
Докато душата на малкия човек е мека и нежна, тя трябва да се подбужда към добро. Именно тогава се залагат основите на благочестието. Младото дърво лесно се насочва правилно да расте, но за това е необходимо правилно да се пои и храни.
Добрият пример винаги е по-добър от най-доброто поучение.
Скъпи родители, намерете време да общувате и изграждате децата си!

14-годишния фен на робототехниката Люк Тейлър си задал въпроса:

„Не е ли по-лесно да управляваме робот на английски, вместо на език за програмиране“.

И стигнал до извода, че това е много по-просто.

Тогава той разработил приложение SIMPLE, което превежда английските думи в команди, разбираеми за робота

Изпитал това устройство на робота Tribot, който се научил да се подчинява на всеки носител чрез английски..

Някой се оплакал от учителя си, че историите които им разказвал, един път ги тълкувал така, друг път иначе.

– Именно в това се заключава тяхната ценност. – казал учителят, след като чул за оплакването. – Навярно, не сте си мислили за чаша, с която се пие мляко, но в никакъв случай вода или за чиния, в която да се яде месо, но не и плодове. Чашата и чинията са ограничени носители.

Но колко трябва да бъде обемен езика, за да обезпечи храната? Въпросът не е : „По колко начина мога да разбера това, а защо аз не виждам само един способ за обяснението му?“. Въпросът по-скоро е: „ Може ли човек да извлече някаква полза от това, което се разказва в дадената история?“

Навярно всеки може да каже, че човечеството е живяло „без удобства“ почти до 20 век. Нямало е никаква канализация в градовете, но не е и миришело.

Оказва се, че не всичко е било така.

Жителите на южноазиатския град Мохенджо Даро, съществувал около 2600 до 1700 г. до н.е., са използвали благата на своята цивилизация, който съвсем не са отстъпвали на съвременните.

Мохенджо Даро е удивителен, не само с водопровода и обществените тоалетни, но и с градската си структура, внимателно обмислена и отлично изпълнена.

Градът, очевидно, е бил планиран предварително и е изграден на специална окачена система на две нива. Сградите на Мохенджо Даро са направени от изпечен кирпич със стандартен размер. Подредена система от улици, къщи с „удобства“, хамбари, бани. Градът е бил оборудван със всички съвременни удобства.

Загадката на Мохенджо Даро задава следните въпроси на историците и археолозите: Къде са градовете, които са предшествали тази столицата на индската цивилизация? Как хора, които не са могли да печат тухли са могли да построят подобни мегаполиси? Но това не са единствените въпроси, който можем да си зададем. Например, бихме попитали: Защо социалната структура в Мохенджо Даро значително е изпреварила всички останали?..

Две вярващи жени дошли при един свещеник  и се оплакали, че през цялото време се ругаят една друга. Но имали проблем, измъчвал ги един много важен въпрос:

„Как ще живеят в рая заедно?“

Свещеникът казал:

– Няма никакъв проблем, защото вие няма да бъдете там.