Празникът на светлото Христово възкресение среща всеки човек. И всяко сърце очаква чудо.

Чудесата стават, само ако си  Го пуснал в сърцето си. Исус  Христос – Божият син дойде на земята, за да изкупи злото, които сме извършили.

Грях в превод от еврейски означава неправилен път. Човекът сам е избрал неверния път, отклонил се е от Истината и е загубил общението си с Бога.

Няма място в света, където можем да скрием греха си. Отклонението от Бога води до наказание. Ти не можеш да си по средата или си с Него , или в противниковия лагер.

С кого си? На кого се покланяш? На какво държиш най-много?

Защо човешкото сърце търси Бога? Защото сме негови творения, негов син или дъщеря.

И както нашите деца отстъпват и избират грешната посока, а ние се опитваме да ги върнем чрез любов, така и Бог ни разкри Своята любов, като жертва сина си, за да изкупи греховете ни.

Каквото и да говорите за Бога, някъде дълбоко в себе си вие знаете, че се нуждаете от Неговата любов.

Христос воскресе!

Може би малцина знаят името на италианския художник Микеланджало Маризи Караваджо. Той носи името на родния си град Караваджо, който се намира близо до Милано.

Живял и творил в края на 16 век и началото на 17 век, когато в изкуството господства течение наречено миниеризъм. Той не попада под негово влияние, а открива свой път. Така става един от основоположниците на барока в живописта.

За особения стил упражняван от Караваджо е характерно по-големите размери на композициите и яркото осветяване на човешките фигури на тъмен фон.

Днес ще ви представя една от картините му „Тома Неверни“. Тя представлява композиция от четири човешки фигури. В ляво е изобразен Исус Христос, загърнат в бяла дреха. Светлината, като че обгръща този образ с пълна сила, а след това едва доловимо осветява и другите образи в картината.

На преден план изпъква образа на Тома, който е бръкнал с пръста си в раната между ребрата на Христос. Бръчките покрили челото му, ярко подчертават напрежението, което изпитва образа в този момент.

Главите на четиримата участници в композицията на картината са приведени една към друга, насочени към невидим геометричен център, което подсилва драматизма в картината.

Това е мигът, когато Тома открива истината. Христос е задържал пръста му в раната си. Доказателството е налице. Христос наистина е възкръснал.

Посланието на картината докосва със сила всеки от нас и пита: „Ти, вярваш ли в това? Той наистина ли възкръсна?“

Погледни Тома и помисли, той видя и повярва, а ти? Нужно ли ти е доказателство за Неговото възкресение, когато този факт години наред се потвърждава по неоспорим начин от хора и събития?