Близо да Варшава, може да се види правоъгълна конструкция „висяща“ във въздуха. Ако се приближите до нея, ще разберете, че това е обикновен дом, но с необичайна фасада.
Първият етаж е облицован с огледални панели, отразяващи околната гора. Благодарение на тази оптическа илюзия, част от постройката отдалече изглежда невидима.
Останалата част от жилището съответства на обикновенна вила. Главния вход, гаража и покритата тераса се намират на обратната страна на зданието.
Друга огледална къща е построена в холанския град Алмере. Нейната фасада буквално се слива с природата и тя остава незабележима за околните.

Терминът „корпорация на злото“ за първи път се е появил в научната фантастика, като символ на някаква организация, застрашаваща живота на планетата.
Днес ще ви представя една от компаниите, които продават продукцията си по целия свят, без да се спират пред нищо, за да изкарат още пари.
Това е Smithfield Foods. Тя разфасова около 6 милиарда фунта свинско месо в година. Това означава, че компанията се нуждае от много свине. А многото свине водят до огромно количество отпадъци.
Smithfield Foods харчи около 26 милиона фунта на година само за тяхното почистване.
Прасета се инжектират с коктейл от антибиотици, инсектициди и десетки химически вещества. Животински изпражнения се събират в специални утаители, които са толкова токсични, че ако в тях падне нещо живо, то веднага умира.
За да се избави от течните отпадъци на прасетата, компанията ги разпръсква във въздуха и вятъра носи отровите над района.
В резултат на това, нивото на сероводород, амоняк, метан, и над сто други токсични газове, водят до това, че заболелите от бронхит, астма и неврологични заболявания се е увеличил десетократно.

Бог не се пазари с нас, не ни налага сделки. Той държи в ръцете си нашето спасение и ни го предлага даром.
Но на нас толкова ни е трудно да приемем този дар …. Навярно си мислите, че такова ценно нещо като спасението, трябва да бъде много скъпо или че Бог ще иска от нас да си го изработим!
Но това не е така, защото цената вече е платена! Спасението се дава безплатно, но то не е евтино. То струва живота на Божия Син.
Само евтините предмети имат етикет със цената им. Най-доброто, най-скъпото се дава безплатно – въздухът, който дишаме, звездите в нощното небе, човешката любов, ….
Но най-големият дар – нашето спасение, е купено за нас чрез Исус Христос.
„Благодарение Богу за Неговия неизказан дар!“

Математици, които проучвали картините на Ван Гог, стигнали до заключението, че завихрянията на някои негови платна, точно описват невидимите за човешкото око турболентни потоци от въздух.
Това се изразява в следното, че по-голяма или по-малка яркост на точките на картините е пропорционална на скоростта точките на потока в съответните координати при математическо моделиране на турбуленция.
Учените отбелязват също така, че тези картини, включително прочутата „Звездна нощ“, са нарисувани от Ван Гог в периодите, когато художникът е бил психически нестабилен.

Виктор с желание помагаше на майка си. Придружаваше я навсякъде, където го помолеше. Тя бе дребна жена, с почнала вече да посребрява коса и топли нежни очи.

– Първо трябва да отидем до една жена, дето живее на средата на улицата. Само на две преки е от нас. Навярно си спомняш ходили сме там, – каза майка му и взе да приготвя чантата си.

Виктор само кимна и застана готов на вратата.

Сутрешният въздух беше доста хладен. Светлината беше особена и правеше някак очертанията на предметите изпъкнали. Не срещнаха много хора, защото повечето бяха отишли на работа.

Когато двамата стигнаха, майка му почука на вратата. Чу се слабо тътрене на крака и леко почукване на бастун. На прага застана възрастана жена, която им се зарадва, а на лицето ѝ грейна усмивка.

– Добро утро! – бодро каза майка му.

– О, довела си и помощника, – каза възрастната жена. – Заповядайте, влезте!

Когаро влязоха вътре, майка му се обърна към жената и попита:

– Как сте днес?

– О, много по-добре. Гледам доста е пораснал юнака, – засмя се възрастната жена, като потупа Виктор по рамото.

– А твоите…., – майка му не можа да изрече въпроса си, думите ѝ замръзнаха в гърлото.

Жената махна с ръка и тъжно каза:

– Идват един път седмично, – тежка въздишка се отрони от нея, – като някакво досадно задължение го имат.

Подпря бастуна си и преди да седне се обърна към Виктор:

– Много хубаво си направил, че си тръгнал с нея. Ще прекарате един ден заедно.

Постави треперещата си ръка на главата на момчето, а от очите и потекоха сълзи. Нямаше нужда да ги крие. Нейните я бяха изоставили, тя не им беше вече нужна …..