Седемгодишно момиченце пита майка си:
– Мамо защо се молим преди службата?
– За да изгоним бесовете.
– От църквата?
– Да ….
– А от къде те ще дойдат преди следващата служба?
– Те са с хората, на вратовете им идват.
– Тогава не е ли по-добре да изгоним тези хора?
Един свещеник пътувал с колата си, но се движел с превишена скорост.
Спрял го полицай, който бил ирландец и добър католик. Когато видял „клерикалната“ риза с характерна бяла якичка на врата на шофьора попитал:
– Вие свещеник ли сте?
– Да, – смънкал Божият служител.
– Няма да ви глобявам, но ще кажете десет пъти „Ave Maria“, пет пъти „Отче наш“ и обещайте да карате по-внимателно.
При католиците свещеникът при изповед обикновено предлага на каещия се да каже определено количество молитви „за покаяние“.
В един малък град живееше Стоил. Ти беше вече на 16 години. Още от детството му в семейството му бе неспокойно. Баща му и майка му отдавна се бяха разделили. Дядо му бе починал. За последните три години Стоил трябваше да смени трина втори бащи.
Майка му вечно беше изнервена. Губеше се от сутрин до вечер на работа. От нея Стоил не бе чул нито една добра дума. Имаше само един човек, които истински го обичаше. Това бе неговата мила и добра баба.
Той почти всеки ден разговаряше с нея преди да заспи. Малко бяха дните, когато това не ставаше. Те нямаха тайни помежду си. Баба и внук бяха като едно.
Първата любов, синини, загуба, всяко малко нещо бе известно на баба му. А тя ревностно пазеше неговите тайни, беше същинска Швейцарска банка, която пази в тайна влоговете на клиентите.
Майка му често завиждаше:
– Пак ли интимничите с баба си? Ти се разбираш повече с нея, отколкото с мен.
Така бяха изминали 16 години….
Стоил излезе на двора да разходи кучето. Седна на пейката и забеляза, че до него седи възрастна жена с куфар. Той нямаше да ѝ обърне внимание, но жената много внимателно го разглеждаше.
„Какво се е вторачила тази бабичка в мен, – помисли си Стоил“.
Той се почувства неудобно, под изследващия го поглед на възрастната жена и попита:
– Бабичко, искате ли нещо?
Тя не отговори нищо, а позвъня на мобилния си телефон.
Изведнъж иззвъня и телефона на Стоил, беше неговата мила баба.
– Здравей Стоиле, здравей мой мъничък.
Младежът бе шокиран. Той се взря в непознатите очи, махна телефона от ухото си и извика:
– Бабо!
След това се хвърли на врата на възрастната жена, която седеше на пейката. и потъна в прегръдката ѝ
До този ден той нито веднъж не бе виждал любимата си баба. През всичките тези години тя бе някъде в друга страна, изкарваше пари с които помагаше на майка му, но всяка вечер, тя звънеше на внука си, за да научи как е минал денят му …
Иван Маджаров се връщаше от риболов. До него вървеше вярното му куче.
Изведнъж Иван забеляза движение в леда и си помисли: „Вероятно е паднал някой рибар“.
Той хукна със всичка сила, за да се притече на помощ на нещастника. Преминавайки половината път до потъващия, Иван разбра, че в капана на леда е попаднал не човек, а лос. Животното бе пропаднало в дупка, образувала се в леда. Вероятно се бе борило и ритало, но явно бе замръзнало.
Иван бързо звънна на жена си,
– Обади в спасителната служба, тук се бори за живота си, пропаднал в леда лос.
След това се обади и на баща:
– Донеси ми здрава връв и брадва. Лост се е заклещил в леда и не може да се измъкне.
Сътрудниците по спешни случаи се отказаха да спасят животното. Тогава Иван си направи ласо. Едва на третия път успя да го нахлузи на врата на животното.
Започна да го тегли. Животното се обърна по гръб и предните му копита се оказаха на здравия лед. Така мъжът успяха да го издърпа на около двадесет метра от дупката в леда. Близо до брега леда под животното се пропука отново, но този път не толкова опасно, че да потъне.
След като го извлече лосът, животното легна спокойно. Очевидно бе малко зашеметено.
Животното бе много измръзнало и силно се тресеше. Иван започна да го разтрива, за да го стопли.
Стана забавно, когато мъжът седна, а животното положи глава на коляното и започна да пръхти. Явно всичко разбираше.
Скоро лосът окончателно дойде на себе си и се изправи на крака. Иван сряза връвта, с която го бе теглил. Лосът тръгна към вътрешността на острова, а кучето на Иван го съпроводи около 50 метра, след което се върна при стопанина си.
Двамата човекът и кучете бяха доволни, те бяха спасили един давещ се в ледената вода.
Апартамент в покрайнините на града. Стопанинът на този дом работеше до късно. Жена му по цял ден бе на крака, ходеше до магазина, переше, готвеше, чистеше или отиваше нанякъде.
В апартамента често оставаше сама шестгодишната Зоя. За това узнаха месната банда, която обикаляше домовете и ги ограбваше.
Така Минчо и Слави решиха да ограбят и този дом. Тъй като знаеха, че възрастни по това време ги няма, те се подготвиха зле за предстоящата акция.
Улучиха точно момента, когато жената излезе да пазарува в магазина. Преди да разбият вратата крадците, решиха да звъннат, просто за проверка.
От вътре се обади малко тънко гласче на дете:
– Кой е там?
– Пощальона е, някой от по-големите в къщи ли е? – попита Минчо.
– Не, няма ги. Тук сме само аз и Боби, – отговори съвсем спокойно Зоя.
– Ясно, – подсвирна Слави, – а на колко години сте с Боби?
– Аз съм на шест, а Боби скоро навърши три години.
Доволни престъпниците се заеха с бравата на вратата. Минчо имаше доста „сръчни“ ръце. Той бързо приключи работата си с бравата и двамата крадците нахлуха в апартамента.
От тъмния коридор към Слави се насочи голямо туловище. Събори го на пода и го хвана със зъбите си за шията.
Слави замръзна в ужас. Едра немска овчарка бе повалила на пода партньора му и здраво, но не силно го бе захапала за врата.
Боби се оказа едро куче, за съществуването, на което крадците не знаеха.
Зоя извика на кучето:
– Охранявай!
И Боби легна в коридора, то вече бе обезвредило единият от неканените гости. Ако Минчо леко мръднеше, зъбите на кучето щяха да се впият във врата му. Слави стоеше като статуя. Той беше нито жив, нито мъртъв.
Така ги завари майката на Зоя. Тя бързо звънна в полицията.
Слави и Минчо от страх не смееха да мръднат, така останаха до идването на полицаите, които им сложиха белезници на ръцете и ги отведоха.