Американският физик експериментатор Р. Вуд, ексцентричен човек, решил да проведе със себе си рискован опит. Искал да разбере как действа опиума.
Много трудно се снабдил с него. Изпушил тази отрова и скоро изпаднал в забвение.
След известно време, когато дошъл в съзнание, си спомнил, че докато бил упоен, го атакувала изключително важна научна идея, но каква именно, не помнел.
Тогава Вуд решил да повтори опита с надежда, че отново ще получи изплъзналата се мисъл. И действително, когато започнало наркотичното въздействие на опиума, забравената мисъл веднага изплувала в ума на учения.
Чувствайки, че съзнанието отново ще го напусне, Вуд успял в последния момент да концентрира волята си и да запише идеята на лист хартия, преди да загуби съзнание.
Когато се събудил, бил радостен, че успешно е завършил един толкова труден и опасен опит. Треперейки от нетърпение и от преживяното, бързо отворил парчето хартия със скъпоценната записка.
На нея пишело: „Банана е велик, а обелката му още повече…..“

„Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презрели.“

Тургенев има едно стихотворение в проза „Врабчето“, което е посветено на голямата сила на любовта.

„Връщах се от лов, – пише Тургенев, – и вървях по алеята на градината. Кучето тичаше пред мене.

Изведнъж то намали крачките си и започна да дебне, сякаш беше подушило пред себе си лов.

Погледнах надолу по алеята и видях малко врабче с жълтичко около човката и пух на главата. То беше паднало от гнездото (вятърът силно люлееше брезите на алеята) и седеше неподвижно, безпомощно разперило наскоро порасналите си крилца.

Моето куче бавно се приближаваше към него, когато изведнъж, откъсвайки се от близкото дърво, едно старо черногръдо врабче като камък падна пред самата му муцуна и цялото настръхнало, разкривено, с отчаян и жален писък два пъти подскочи към зъбестата зинала уста.

То се хвърли да спасява, заслони със себе си своята рожба… но цялото му мъничко тяло трепереше от ужас, гласецът му беше див и прегракнал, то примираше, то се жертвуваше!

Какво грамадно чудовище трябва да му се е сторило кучето! И все пак то не можа да се задържи на високото си безопасно клонче… Сила, по-силна от неговата воля, го хвърли оттам.

Моят Трезор се спря, стъписа се… Види се и той призна тази сила.

Побързах да повикам смутеното куче и с благоговение се отдалечих.

Да, не се смейте. Аз благоговеех пред тази мъничка героична птичка, пред нейния любовен порив.

Любовта, си мислех аз, е по-силна от смъртта и от страха пред смъртта. Само любовта крепи и движи живота.“

Любовта е една безкрайна верига от отдаване на всичко, което ни е скъпо на този, който обичаме. Любовта е голяма сила, която поражда живота и побеждава смъртта.

Тя е причината за всички добри неща, солта, добродетелите и края на закона.

Християнин без проява на любов не е истински християнин, а християнство без показване на любов към другите е фалшива религия.

Защо да лиша съседа си от вещите му, щом той не иска? Представете си това като аргумент за честност.

Позицията сякаш е: „Честен съм, защото нямам причина да крада“.

Отговорът на крадеца е ясен и съкрушителен: „Лишавам съседа си от вещите му, защото ги искам аз самия. И го правя против волята му, защото няма как да го накарам да се съгласи.“

Жителят на село в Ингушетия Екажево Хасан Цечоев, които е загубил двата си крака е покорил най-високия връх в Европа – Елбрус. Това е станало по повод на 20-та годишнина от образуването на Ингушетия.

Елбрус е висок 5642 м, но сложността на изкачването се състои в това, че това е действуващ вулкан. Този връх се явява труднодостижим за физически здрави хора и професионални алпинисти, да не говорим за инвалид.

Хасан е общителен човек. Активно се занимава със спорт. Води здравословен начин на живот и е много уважаван в родното си село.

Хасан е загубил краката си при нещастен случай в детството си. Въпреки физическото ограничение и получената психическа травма, той продължил да живее пълноценен живот. Занимавал се със спорт и демонстрирал на околните силна воля.

Това постижение вдъхновява не само хората с увреждания, но и е прекрасен пример на мъжество и несломима воля за по-младото поколение.

Един невярващ в Бога учен, посетил приятеля си, който бил християнин. На масата стоял прекрасен глобус.
– От къде имаш този красив глобус?
– Така, – засмял се християнина, – той от само себе си се появи.
– Нещата сами по-себе си не се случват, – недоволно потъркал чело учения.
– Ти не можеш да повярваш, че този глобус е дошъл от нищото, а как така приемаш, че Земята и цялата Вселена за възникнали случайно?
Един философ попитал Св. Антоний, който не можел да чете и да пише:
– От коя книга си извлякъл информацията, която изявяваш на тези хора?
Св. Антоний, без да каже дума, с едната си ръка, посочил към небето, а с другата към земята.
Съзерцанието на безбройните чудеса, видими в небето и на земята, са като книга, която всеки може да прочете и през деня, и през нощта, за да говори на хората без ограничение.
Отиди към полето, посято с пшеница. Погледни класовете и ще видиш обвивката и дългите осили, които защитават зърното. Погледни раззеленилите се листа над картофите, чрез тях се съхранява влагата необходима за растежа на зеленчука, Погледни миглите си, които те защитават от силната слънчева светлина.
Може ли при такива доказателства да отричаш съществуването на Създателя? Той е създал всичко и поради неговата воля е сътворен света.