– Ти нямаш нужда от учител, – казал учителят. – Мога да ти покажа пътя, но ти трябва сам да го преминеш.
Мога да ти покажа къде има вода, но ти сам можеш да се напиеш от нея. Защо да си губиш времето при мен?
Ти знаеш пътя. Тръгвай! Водата е пред теб. Пий!
Специалисти от Делфийският технически университет съвместно с дизайнери от Mecanoo Architects..са създали умалено копие на нов ветрогенератор, който не използва движещи се механични части.
Съоръжението EWICON (electrostatic wind energy converter) представлява стоманена рамка във вид на буквата „О“, в която се намира мрежа от хоризонтални тръби. Всяка тръба се състои от няколко електрода и дюзи, разпръскващи положително заредени частици вода във въздуха.
Устройството произвежда енергия чрез движение, създадено от вятъра на заредени капки вода между тръбите.
Тъй като инсталацията няма движещи се части, намаляване се разходите за нейната поддръжка. В допълнение, EWICON не прави голяма сянка и не предизвиква шум. Системата може да бъде инсталиран край морето или на сушата. Тя лесно се поставя, дори на покрива на висока сграда.
Много трудно можете да обясните на индус-южняк, че в Тибет водата замръзва, така, че по нея може да се ходи. Той слуша, но не може да разбере и по никакъв начин не може да повярва. Но ако беше видял лед, той лесно щеше да повярва.
Така е и с хората, които не са изпитали в сърцето си мира и радостта Христова. Те не вярват, защото тези чувства за тях са чужди.
В Исус Христос душата има мир, който не зависи от външните обстоятелства. Първият главен източник на радост е Христос. Там, където е Той със Своята благодат, там е и радостта.
Когато човек има в себе си източник на радост и духовно удовлетворение, той става напълно независим от всички въображаеми удоволствия, които светът може да му даде.
Защо ще иска да пие от застоялата вода на блатото, когато има на разположение чудесен източник на вода?
Светът губи властта си над тези, който имат този благослове източник на радост – Исус Христос.
– От едно се страхувам, – казал един селски ковач, – да хвърля материал на боклука.
Когато се закалява стоманата, първо я слагат в огъня, след това попада под ударите на чука, а след това се пуска в кофа със студена вода. Много бързо се разпознава нейната пригодност и се знае дали ще се поддаде на закаляване или ще се разбие на парчета по време на обработката.
Ако след един или два опита, че види, че не става, тя се хвърля в боклука и се продава за стотинки на килограм.
Така Господ ни изпитва чрез огън, вода и удар. Ако аз не се подавам на изпитания, не искам да издържа закаляването или се окажа материал негоден за употреба, страхувам се, че ще ме изхвърли в боклука. Издържайки най-горещия огън очакваме благословение. За това нека ме изпита, та да стана като „злато“.
Святостта се изгражда в страдание. За да се настрои едно пияно е необходимо неговите струни да издържат известно напрежение. Така Бог ни настройва в тоналността на небесната хармония, ако издържим връхлетелите ни изпитания.
Ако мислите, че бедуините, които водят в пустинята номадски начин на живот, не се мият и живеят в мръсотия, грешите. Най-малко това се отнася за йорданските бедуини.
Причина за това е едно много интересно растение, което вирее в пустините на Йордания.
Местните го наричат Азхар. От него бедуините за няколко минути правят истински сапун. За целата събират „листата“ на растението, смачкват ги, за да се отдели сока.
В резултат на това се получава зелена маса. Ако към нея се добави малко вода и се разтърка между ръцете, се получава искания сапун.
Този сапун не само измива, но и овлажнява кожата, което е много важно за живеещите в пустинята.