На теория знаем всичко за миражите. Учените могат да разкажат всичко за появата им. Но да се видят на практика не е много лесно, поради факта, че миражите не се появяват при поискване. Тяхното появяване е непредсказуемо.
Господарката на този мистериозен феномен според легендата е Фата Моргана, митично същество, което живее на дъното на океана и заблуждава пътешествениците чрез призрачни явления. Необикновеното явление на миражите с характерния изкривен образ на предметите също се казва Фата Моргана.
Миражът е оптично явление, което възниква в атмосферата. Това е отражение на светлината между различните слоеве на въздуха, които се различават по плътност.
В историята има примери за такива прости миражи като образ на вода по пътя, в полето или пустинята. Имало е случай, когато множество хора са видели голям град, висящ в небетео.
Миражи хората са виждали още в древността. Най-забележителните описани от тогава са миражите в Палестина, видени от кръстоносците. Ето, например, египтяните са вярвали, че миража е образ на това, което го няма вече  в света нещо, което е съществувало и е изчезнал от лицето на земята.
В планините много рядко, при стечение на определени условия, можеш да видиш „изкривен себе си“ на много близко разстояние. Това явление се обяснява с наличието на „стояща“ водна пара във въздуха.
Интересното е, че най- ярки и ясни миражи не се среща в пустинята, както обикновено се смята, а в условията на краен студ. Аляска днес е едно от най-добрите места за поява на миражи. Там е създадена група по изучаване на това явление, която записва всичко открито в специален дневник.
Във физиката това явление е известно като процес на пречупване, рефракция. При него светлините лъчи се изкривяват от топлата към студената страна. Това се случва приблизително по следния начин: лъчите на светлината идват от небето към земята, а след това се изкривяват и се отласкват от повърхността в страни от очите. Оказва се, че виждаме небето, само че много по-ниско, отколкото е в действителност. А ефектите на движение и преливане са причинени от нееднородни топли потоци, идващи от топлата повърхност.

Знаем, че изкопаемите горива в света са в ограничени количества и че в крайна сметка те ще свършат. Но ние сме зависими от тях.
Създаване на автомобили, които могат да се движат с етанол – не е ненормална идея, но да се направи това, не е толкова просто.
Проблемът е, че етанолът е неефективен и скъп за производство и изисква много земя за култури като царевица, а също неимоверно количество вода за поливане на културите.Учени от Станфордския университет са премахнали използването на зърнени култури за производството на етанол  и са създали гориво в лабораторни условия с помощта на медни катализатори, използвайки като източник въглероден окис.
В момента производството на етанол превръща царевицата и други растения в гориво при висока температура и използването на голямо количество химикали. Растенията изискват много земя, много тор и обилно количество вода. За няколко жалки 11 литра етилов алкохол се изисква не по-малко 3000 литра вода! Това е изключително неефективна система.
Новата система, разработена, не се нуждае от процес на ферментация, култури, а е необходимо и много по-малко вода.
Изследователите са направили нов тип електроди от медно оксидни нанокристали, създадени от мрежа нанокристали. Тези електроди се поставят във вода, съдържащ въглероден монооксид. След прилагане на електрически ток в малко количество, единият електрод превръща водата в кислород, а другият произвежда водород. Заедно те ​​преобразуват въглеродния монооксид от газ в течност – етанол.
Етанол не е единственото гориво създадено по този метод. Учените са направили пропанол гориво, което има по-висока енергийна плътност от етанола. Експериментът е дал резултат, но производството на пропанол е ефективно само 10 %. Изследователите планират да подобри техниката си, като същевременно продължава да развива своя меден катализатор.
В резултат на това, те искат да разширят изследванията и да се създаде по-добра версия на новия метод, при който захранвайки се от въздуха или със слънчева енергия, използвайки въглероден диоксид, взет от въздуха, ще го превръщат във въглероден монооксид. Всеки въглероден моноксид създаден по този начин ще бъде използвана отново, като се връща обратно в устройството.

Това е много древна китайска традиция. Тя е цяла философия. По този въпрос няма малки неща, тук всичко е важно – от характера на огъня до водата и съда. Даже мислите и разговорите по време на чайната церемония имат значение. Тази традиция се е развивала през вековете.
Първото споменаване за тази вълшебна напитка е още от преди 5000 години. В повечето случаи това са легенди. Сега е трудно да се каже кое е измислено и кое е исторически факт. Но и до днес те се  предават от поколениия на поколения.
Една от легендите гласи, че древнокитайският земеделец Шен Нун изучавал тревите и изследвал въздействието им върху себе си.Веднъж опитал непозната трева, отровил се и паднал на земата под друг неизвестен храст за него. Затваряйки очи, той усетил как капка роса се допряла до устните му, тя се била плъзнала от листата на храста над него. Почувствал облекчение и разбрал , че растението е полезно.
Така китайците започнали да събират чудодейните листа, варили чай от него и го използвали за лекарство.
Такова лекарство можели да използват само богатите. Едва  при династията на Ханг чаят станал най-распространената и достъпна напитка. От тогава започнали да се преработват и отглеждали чаени листа.
Освен това чаят засегнал и културата на нацията. На него посвещавали литературни произведения, писели му песни, изобразявали го в картините си.
Имено през този период се отнася първото пълно описание на чайната церемония и вързаната с нея традиции – „Ча цзин“ («Трактат за чая“) от известния поет през тази епоха Лу Юй.
Начинаещите, които изучават културата на чай, трябва да се запознаят с копие от трактата, защото в него са събирани и описани всички сортове чай и методи за подготовка му, чай културните традиции в различните провинции, разликата между вода от различните източници.
Лу Юй и до сега се почита в Китай като чайно божество. Статуетката му, изобразяваща го, с чаша чай в ръка стой на видно място в стаите, където се пие чай.

Как мислите за какво служи това странно приспособление на снимката? За какво изобщо е нужно?
Не би трябвало да съдите за нещата само по техния външен вид. По-добре се запознайте как работят.
На Земята, когато попадне нещо в окото ви, вие можете като мигате да го истласкате към края му и от там да го извадите или просто да го промиете.
Но как мислите, може ли тази проста процедура да се извърши в космоса, в условията на безтегловност?
На снимката космонавтът Александр Герст изпитва специална медицинска система за промиване на очи, в която защитени и затворени херметически, очите са съединени с помпа, от която непрекъснато пада и се отвежда вода.

Растения с ген от мишка ще помогнат да се рециклират токсични вещества след сондажни и минни операции. Мишият ген произвежда антитела спрямо бензопирена. Това е устойчиво химическо съединение с висока токсичност. То е вторичен продукт в водата на мината, която се изпомпва на повърхността.
В момента проблемът за бензопирена е решен така: в затворените зони е направено изкуствено езеро, което е изолирано от почвата, запълват го с почва и засаждат растителност.
Най- замърсената почва се отстранява от циркулацията и се очаква да се създаде растение, което ще се изхвърлят бензопирен и да я очистите.
Учените вече са открили растение, което е подходящо за генно имплантиране от животни. Това  са тефрозерис и редица водни растения. Този процес е много дълъг. Учените са създали генна конструкция за имплантиране гена на мишката, след това ще направят синтез, процес на оптимизация, така че растението да не познае чуждия ген и да не го изключи.
Растението с миши ген придобива способността да абсорбира токсичен химичен елемент, разтворен във водна среда, което е изключително важно за пречистване на водата в наводнената каменовъглена мина в Кузбас. Предполага се, че такива растения ще бъдат засадени в затворени санитарни зони в близост до производствения процес, където бензопирен е страничен продукт.