Марко изгледа приятелите си и попита:

– Каква роля играе ентусиазмът в живота ни?

– В много отношения той е ключовата съставка, която ни освобождава от скованото, мрачно, прегряващо ограничение на дадена задача, – отговори Крум.

– Когато шансовете са срещу нас, часовете са дълги и краят все още не се вижда, отбеляза Стоян, – Ентусиазмът ни спасява от изкушението да се откажем, да избягаме или да се оплакваме.

– Той премахва твърдостта и мъката от скуката. Призовава свежи войски, когато битката се проточи и тялото се изтощи, – допълни Симеон.

– Ентусиазмът ли? – ухили се Атанас. – Спортистите се хранят с него. Търговците са мотивирани от него. Учителите разчитат на него. Учениците се провалят без него. Лидерството го изисква. Проектите се завършват благодарение на него.

– Някой бе казал: „Нищо велико не е било постигнато без ентусиазъм“ – отбеляза Христо.

– Убеден съм, че една от причините Бог да ни дава толкова много лични обещания в Словото Си е да разпали ентусиазма ни, – възторжено обяви Трифон. – Знанието е от съществено значение, но знанието без ентусиазъм е като гума без въздух, като басейн без вода, като „благодаря“ без усмивка.

Слабо осветен болничен коридор.

Три сутринта е.

Гукането на кърмещо новородено привлича вниманието.

В меката светлина, седи млада майка, която люлее животът излязъл преди няколко часа от нея.

Съпругът ѝ седи зад нея на леглото. Той е притиснал бузата си до нейната.

Двамата гледат с удивление новороденото.

Изражението на лицата им отразява чудото, което се е случило.

Любовта е родила живот.

Когато видим любовта в действие, сърцата ни бият в ритъм с тези, които са замесени.

Любовта е универсален език, за който не са нужни думи. Тя също е важна за човешкия живот, както въздухът, храната и водата.

Нищо без любов не е пълно.

За съжаление, ние обичаме твърде недостатъчно и рядко.

Затова понякога се нуждаем от нежно напомняне какво означава да обичаме другите с цялото си сърце.

Това изисква мъдрост и съвет от Автора на любовта.

Падна сняг. Марин гледайки снега си каза:

– Трябва да махна този сняг от двора си и от тротоара. Аз съм отговорен за това.

Минувачи спряха да гледа, как Марин рине сняг.

Един от тях попита:

– Този човек знае ли колко глупаво постъпва?

Друг добави:

– Снегът е замръзнала вода. Той просто сам си изчезва. Защо му е нужно да го премества от едно място на друго?

– Риненето на сняг е измислено от индустрията за снегопочистване, – засмя се друг. – Това е трик за да си продават снегопочистващите машини. Аз не се хващам на това.

А трети заключи:

– Като е глупав да рине!

Детелина бе майка на пет деца. Ежедневието ѝ всякога е различно, но постоянно натоварено и неспокойно.

– Дайте ми всяко съвременно удобство, което да предложи ефикасност и лекота на натовареното ми ежедневие, – казваше тя.

Но душата ѝ копнее за друго удовлетворение.

Понякога не е нужно нещо ново, достатъчно е преоткриването на старото.

– Душата ми копнее да преоткрие безвремието на Божието присъствие, – споделяше Детелина.

Тя осъзнаваше колко е важно да бъде по-дълго с Господа.

Жадна ли е душата ви за Живата вода?

Не е време да търсите нещо ново, което да задоволи тази жажда.

Просто премахнете всяка бариера, която ви държи далеч от Бога.

Още днес намерете няколко минути, спрете в този забързан свят и постойте по-дълго в Божието присъствие.

Как стана, никой не разбра, но днес в парка се срещнаха няколко майки, които имаха деца в предучилищна възраст.

Всяка имаше какво да сподели.

– Моя не можах да го науча да си събира играчките. Все трябва да вървя след него, – оплака се една от майките.

– Я моята все си бърка в носа, – въздъхна друга. – Не можах да я отуча от това.

Оплакванията бяха безкрайни.

Млада жена, която седеше отстрани, ги слушаше внимателно. Тя нямаше техния опит, защото още не бе омъжена.

Изведнъж неволно се намеси в разговорът им:

– Знаете ли за какво ми говори всичко, което чувам от вас?

Една част от жените махнаха с ръка, дори една ядно каза:

– Какво разбираш ти? Навярно още нямаш деца.

Младата жена не се обиди, а добави:

– Всека от вас ми прилича на празна кутия от сок, която се нуждае да се напълни.

Жените се намръщиха. Бяха готови да я натупат, но нещо ги спря.

А тя продължи:

– Вие се нуждаете от Източника на жива вода, Който може да ви изпълни напълно.

– И къде е този източник на вода? – попита една от жените иронично.

– Не къде е, а кой е Той, – усмихна се младата жена. – Всяка от вас се нуждае от Исус Христос, Източника на живата вода.

Жените се спогледаха. Искаше им се веднага да попитат и разберат.

Кой е този Исус Христос и как Той може да им помогне в ежедневието с децата им?