Дядото седи на стола поглежда от време на време през прозореца и отново забожда глава във вестника. Внукът му се суети наоколо. Рови, преобръща, сумти и се ядосва.
Накрая идва при дядо си и казва:
– Дядо къде е фенера?
– За какво ти е притрябвал сега фенера? – гледа дядото над очилата своя внука.
– Трябва ми светлина, отивам на среща! – нервно отговаря момчето.
Дядото се усмихва на припряността на внука си и казва:
– Мили мой, когато бях на твоите години ходих на среща без фенер.
Момчето вдигна ръце и изсумтя:
– Е и какво? Погледни, – сочейки баба си, на един дъх казва, – какво си избрал в тъмното?

В азиатските страни, когато родителите изпращат децата си на училище, се стараят да изберат най-добрият учител за тях.
Един дядо повел внука си на училище. Когато влязъл в училищния двор ги обградили много деца.
– Вижте колко е смешен този дядо? – засмял се един малчуган.
– Ей, намръщен дебеланко, погледни ме, – направил му гримаса друг.
Останалите деца скачали около дядото и внука, като през цялото време крещели. Скоро учителят звънал със звъмчето и обявил началото на уроците, а децата влезли в училището.
Дядото хванал внука си за ръка и го извел от училищния двор.
– Няма ли да ходя на училище? – попитало детето.
– Ще отидеш, но не тук, – сърдито отговорил старецът. – Аз сам ще ти намеря добро училище.
Дядото върнал внука у дома, оставил го на грижите на бабата и тръгнал да търди най-добрия учител.
Когато виждал някое училище, влизал в двора и чакал децата да излязат в междучасие. В някои училища децата изобщо не му обръщали внимание, в други му се присмивали и го дразнили. Дадото гледал, наблюдавал, а след това си тръгвал.
Посещавайки доста училища, той много се отчаял, че ще намери това, което търси.
Изведнъж забелязал малък двор със схлупено училище. Влязъл в него и се облегнал на оградата. В това време звънал звънеца и децата излезли навън.
– Дядо, лошо ли ти е? Да ти донеса малко вода? -чували се детски гласчета край него.
– В двора има удобна пейка, елате да седнете на нея, починете си, – предложило друго дете.
– Ще ида да извикам нашият учител, – добавило по-голямо момче.
Скоро в двора дошъл и младият учител. Дядото го поздравил и му казал:
– Най-накрая намерих най-доброто училище за внука си.
– Вие се лъжете. Нашето училище съвсем не е най-доброто. То е малко и тясно, – възразил учителят.
Старецът не спорил с него, но се договорил с него, внукът му да посещава имено това училище и си тръгнал.
Вечерта майката на момчето след като изслушала разказа на стареца му казала:
– Татко, ти си неграмотен, от къде знаеш, че това е най-доброто училище?
– Учителите се познават по техните ученици, – казал дядото.

В Румъния се е появила най-младата баба в света. Това е 23-годишната циганка Рифка Станеску.

Тя е родила дъщеря си Мария на 13 години и е искала поне тя по-късно да има деца.

Детето е тръгнало по стъпките на майка си. И въпреки уговорките напуснала училище.

На 11 години Мария подарила на майка си внук.

Бащата на детето е на 12 години.

Интересно е, че ранното раждане се смята за ненормално даже и при циганите, които традиционно не се ангажират  с брачни планове…

Това е една трогателна история случила се с една възрастна жена. Тя често казвала на внука си, че баща му е оставил наследство.

Накрая младежът решил да разбере, какво е завещал баща му.  Тогава бабата завела внука си до един стар сандък, свалила връвчицата с ключа от врата си и бавно отворила капака.

Младежът тръпнел…. Представял си злато,    брилянти….., но може би е нещо, което едва ли ще може да си представи.

Когато капакът бил вече отворен, младият човек с нетърпение погледнал вътре. Тежка  въздишка се отронила от гърдите му, а на лицето му било изписано разочарование.

В сандъка лежали избраните съчинения на Маркс, Енгелс и Ленин.

Бабата кротко погледнала внука си и казала:

– Той ме помоли да ти предам това, което е най-скъпо за него.

Нравите, гледната точка, стремежите и идеалите се менят от поколение на поколение.  Но това поколение, което достигне до истината и я приложи в живота си, непремено ще успее.

За образец на целеустременост може да се смята 81-годишната Рицуко Кенмоку от японския град Кавагути. Въпреки преклоната си възраст тя е осъществила мечтата на живота си. Получила е диплома за завършено средно образование.
Възрастната ученичка няма да остане само на това ниво. В близко бъдеще се готви да продължи в по-горните степени на училището.
Рицуко се е родила в малко селце през юли 1931 г. В детството си е показала голяма ревност към знанията. Въпреки това, поради Втората световна война тя трябвало да прекъсне обучението си. По това време много японски деца трябвало да работят на полето, помагайки на родителите си.
Не останало време за учебниците. След войната Кенмоку се омъжила и на раменете и паднало цялото домакинство. След това се родили три деца. Рицуко много била огорчена, че не можела да помогне на децата си в училище.
Преди три години тя взела решение по всякакъв начин да завърши средното си образование. За нея тези три години прекарани в гимназията били  „много интересни и приятни“.
Интересното е, че е получила дипломата си в един ден с внука си. В класа й имало много чужденци, на които тя помагала да осъвършенстват знанията си по японски език. Рицуко толкова сериозно се отнесла към обучението си, че посещавала училището и по време на ваканциите, като допълнително се обучавала от преподавателите.
Сега пред нея предстоят трития класа на средното училище и Кенмоку е решила усърдно да се заеме с тях.
В Япония действа система на тристепенно средно образование: Шест годишно начално. тригодишно средно- и тригодишно гимназиално образование. Задължителни са само двете степени. 94 % от японците завършват и третата степен, защото тя увеличава шансовете им да постъпят във висше учебно заведение. Учениците в Япония за 12 години сменят три общообразователни заведения.