Дядо Стефан повика внука си Кольо и му предложи:
– Хайде да отидем да насадим това ябълково дръвче. Днес го купих от пазара. Ще ми помогнеш ли?
– Разбира се, дядо, – възторжено възкликна момчето.
Двамата отидоха в градината. Старецът изкопа една дълбока дупка. Напълни я със смес от пръст и тор. Кольо постави дръвчето в нея и докато дядо му запълваше дупката, той държеше ябълката изправена. След това го поляха.
Когато свършиха, дядо Стефан започна тихо да се моли:
– Господи, опази нашата ябълка от всякакви напасти и болести. Нека да порасте голяма и да даде много плод за радост на внука ми и неговите деца, които ще се родят в бъдеще.
Кольо изненадан погледна възрастния човек:
– Дядо, защо се молиш на Бог за ябълката? Нима не е достатъчно, че я посадихме поляхме и добре наторихме около нея?
Старецът се засмя и погали внука си по главата.
– Ще пораснеш, Кольо и сам ще разбереш, че дървото и децата не растат без молитва. Твоите родители полагат много грижи и труд, но и се молят за теб. Човек е като птица с две крила. Душата му лети нагоре, когато тези криле с широк размах неуморно я подкрепят.
– Какви са тези крила? – попита Кольо. – Никога не съм ги виждал.
– Това са трудът и молитвата, – отговори старецът.
