Не искаше да плаче. Знаеше, че така тревожеше близките си. Но те напираха като прелял ручей, търсещ и най малкото място, за да се разлее.
Вчера го погребаха. Не предполагаше, че болката ще бъде толкова голяма. Когато почина майка й беше по-спокойна. Спомените я връщаха назад и….я обвиняваха.
Баща й преди три месеца не беше добре. Беше го взела в града. Но той се нуждаеше от много внимание, а тя бе постоянно заета със своя малък бизнес. От лекарствата ли, от старостта ли, но той постоянно капризничеше за нещо. Тогава тя роптаеше: „Не беше такъв! Какво му става? Не може ли да разбере, че сега всеки от нас е зает и не може да му обърне много внимание?“
Тогава бе се пооправил и бяха стигнали до компромисно решение. Той ще се прибере на село и ще плащат на една комшийка от време на време да го наглежда. Миналия месец изпрати 100 лева на мъжа й да си купи нещо за рождения ден. Когато разговаряха по телефона зет му го попита:
– Добре ли си?
– Не съм много добре!- тъжно прозвуча гласа му по телефона.
– Да дойдем да те вземем?- каза зет му.
– Не, надейте. Получи ли парите? Какво си купи? Добре ли прекара рождения си ден?
Скоро жената, която го наглеждаше им се обади, че е много зле. Когато отидоха, дъщеря му едва сдържаше сълзите си. Стареца едва говореше и не ги познаваше. Беше отслабнал още повече. А къщичката тънеше в мръсотия.
Закараха го направо в болницата. Лекарят констатира силно разтройство и обезводняване на организма. Включиха го на системи и остана в интензивното. Лекарят не даваше големи надежди… А тя плачеше и само мълвеше:“Само да се оправи, ще го взема при нас и няма повече да го оставя….“.
Оня ден, когато разговаряха последно, той й бе прошепнал:
– Да не забравите да вземете последната ми пенсия, тя е за вас.
Очите й се напълниха със сълзи и тя извика:
– Какво говориш?….Не говори така!
От син си поиска една черешка, а той му каза:
– Сега време ли е за това?
Старецът упорито настояваше:
– Кажи на сестра си, тя ще ми намери…
Сега нищо не му трябва… А болката ставаше още по-силна.

Чрез този обект се стремят да решат социалните задачи на индийската столица при условията на дефицит на земни ресурси.
Уникалната архитектура на вертикалния некропол позволява да се освободи значително количество земя за живеене, като се обезпечава  достатъчно пространство за починалите. В зданието се предоставя пространство за скърбящите и посещаващите гробовете на своите близки. Според замисъла на автора на проекта, тук могат да се видят всички хора – живи и мъртви, като равни, събрани на едно място.
Основен проблем за реализацията на този проект е морално етически. В Индия съществуват множество религии с различни традиции. Освен това визуалното доминиране на некропола и неговото съзерцаване може да окаже негативно влияние на жителите на града и гостите му.
Основният въпрос за нерационално използване и недостиг на земя, ще дойде и до гробищата. С течение на времето този проблем ще се изостря все повече, така че всяко нововъведение в тази деликатна област би трябвало да се приветства и да се разгледа с внимание.

Обикновенно се твърди, че хлебарките са такава напаст, че никаква отрова не може да се справи с тях. Но дали наистина това е така?
Ето едно доказателство, че генетично модифицирани храни са в състояние да отнеме живота дори най-издръжливите същества на земята – хлебарките.
Амурски студент е направил следния експеримент. В продължение на три години е хранил хлебарки с чипсове и юфка, в които се съдържа ГМО. Хлебарките не издържали подобна диета и измрели.
Специалистите ни успокояват, че ГМО не вреди на човешкия организъм и че не трябва да се обръща внимание на този вид изпитване и изследване.
Не знам как да си затворя очите пред този факт.  Ако хлебарките не издържат на ГМО за три години, ние колко ще живеем?

Бенджамин Франклин е американски политик, учен, дипломат и изобретател. Той е бил мно целеустремен човек и винаги се е стремял към морално и духовно съвършенство. Той отделил 13 основни добродетели и всеки ден работел над тяхното развитие. В края на деня си отбелязвал, кои добродетели е задействал и кои не. Ако пропуснел някоя добродетел, срещу нея поставял кръстче. Ако грешката е била груба, поставял две кръстчета. За да развие характера си по-ефективно, на всяка от добродетелите отделял по една седмица, през което време ѝ отделял специално внимание.
А ето и самият списък:
1. Въздържание. Да ям без да се пресищам и да пия без да се опиянявам.
2. Мълчание. Да говоря само това, което е полезно за мен и за другите. Да избягвам дребнавите разговори.
3. Порядък. Да държа нещата си на местата им. За всяко занятие да си им определено време.
4. Решителност. Да реша да правя точно това, което трябва да правя. Строго да се придържам към решенията си.
5.Пестеливост. Да харча толкова, колкото да принеса полза за мен и другите. Да не харча безрасъдно.
6.Трудолюбие. Да не губя времето си напразно, винаги да участвам в нещо полезно, да се избавя от ненужните действия.
7.Искреност. Да не причинявам вреда чрез лъжа, да имам чисти и справедливи мисли. В разговор да се придържам към тези правила.
8.Справедливост. Да не причинявам на никого вреда, да не върша несправедливост. Да не пропускам да правя добри дела, които влизат в моите обязаности.
9.Умереност. Да избягвам крайностите, да сдържам обида и несправедливост, до толкова доколкото смятам, че това е уместно.
10.Чистота. Да не допускам телесна нечистота. Да съблюдавам спретнатост в облеклото и жилището си.
11.Спокойствие. Да не се вълнувам за дреболии или по повод на обидни или неизбежни случаи.
12.Целомъдрие. Рядко да встъпвам в полови отношения, само до толкова, що се отнася до здравето и оставяне на потомство. Никога да не стигам до глупост, слабост или нарушаване на чуждия мир или репутация.
13.Скромност. Да подражавам на Исус и Сократ.
Така Бенджамин Франклин е работил върху себе си и е изграждал характера си.

Културата и архитектурата на Сингапур е немислима без влиянието на индийската култура. Малката Индия в Сингапур е такава неотменима част, както Чайнатаун ​​или мюсюлманския квартал.
Индийски храм Шри Веерамакалиамман е построен през 1855 г. от коренните жители на бенгалска Индия. Той заслужава специално внимание.
По-рано храма е носил името на близко разположеното селище. Тук правели изделия от вар. За да се защитят от заселниците, местните призовали на помощ богинята Кали, съпруга на Шива и в нейна чест построили храма. Шри Веерамакалиамман  означава безстрашната Кали.
Както е прието в индийските храмове, интериора съдържа изображението на Кали с оръжие, която е насочена не срещу човек, но срещу силите на злото и порока.
Храма е украсен с изображения на лотоса в различни размери и окраски. Сградата е възтановявана няколко пъти, камъкът е заменил дървото.
Най-високата сграда в храма е кула висока осемнадесет метра, която е била построена само преди тридесет години.