До сега не е открито от къде произхожда рапицата. В дивата природа това растение не се намира. Като културата рапица е известна много отдавна.

Смята се, че рапицата е получена от кръстосването на зимна рапица и градинско зеле.

Рапицата е амфидиплоид, т.е. плодороден организъм, които съчетава пълния диплоиден набор хромозоми на двата родителски вида. Към амфидиплоидите се отнася и сливата.

В маслото на рапицата се съдържат големи количества мастни киселини: палмитинова, стеаринова, олеинова, линолова, линоленова, ейкозанова, ерукова.

Световният лидер в отглеждането на рапица е Канада. През 2013 г. Канада е събрала 17,9 милиона тона рапица, докато в Китай, само 14,4.

Една жена на средна възраст получила инфаркт. Била докарана в болницата за операция. На операционната маса жената изпаднала в клинична смърт.

Явил ѝ се Бог.

– Господи, – попитала тя, – моето време свършило ли е вече?

– Не, – отговорил Бог, – ти ще живееш още 40 години, два месеца и 8 дни.

След като се възстановила след успешната операция, жената се замислила за своята 40 годишна перспектива и оставайки в болницата, решила да се погрижи за външния си вид.

Направили ѝ серия от пластични операции: изгладили бричките по лицето ѝ, постегнали кожата на стомаха ѝ и т.н. – пълна програма.

Най- накрая тя си боядисала косите и си сменила прическата.

Изписали я и жената си тръгнала, но пресичайки улицата, била ударена от линейка.

Тя застанала възмутена пред Бога:

– Господи, нали ми каза, че ще живея още 40 години? Защо позволи на тази кола да ме блъсне?

– Извинявай, Аз не те познах.

Книгите са начин да се учим от тези, които вече не са между нас.

Човечеството се е развивало. То е довело до такъв вид знание, което може да се разраства, но не винаги се помни.

Има истории, които са по-стари от много страни, приказки, които са преживели култури и места в които за тях са чули за първи път.

Ако вие не цените книгите, не оценявате информацията, която се съдържа в тях за съответната култура и отхвърляте мъдростта запечатана в тях.

Ако заглушавате гласа на миналото, вредите на бъдещето.

Отиването в зоологическата градина може да се възприеме по различни начини.

Понякога животните там са апатични, друг път се движеха насам натам без да се интересуват от наблюдаващите ги посетители, но се случваше и да си взаимодействат с тях.

Повече от всичко на Мария ѝ харесваше да ходи в зоологическата градина. Това бе една възможност да види по-отблизо животните, за които слушаше в приказките, които баба ѝ разказваше.

Възхищението на Мария от дивите зверове нямаше граници. Тя дълго наблюдаваше едно или друго животно.
Но кой може да предвиди реакцията на тези пленници, далече от естествената им среда?! Всичко това зависеше от темперамента, броя дни, в които са били в плен, дори и от вида на самото животно.

Като правило животните в зоологическата градина са докачливи или покорни. Понякога сядаха или лягаха върху лапите си. Но когато инстинкта вземеше връх, тогава ставаше опасно.

Така се случи и този ден. Слънцето грееше, макар и не толкова силно, както през лятото. Мария отново бе дошла с баща си в зоологическата градина.

Днес погледът ѝ бе привлечен от лъва. Тя дълго го наблюдаваше. От него я отделяше дебело солидно стъкло.

Изведнъж Мимето доближи устни до стъклото.

– Какво правиш? – извика ужасен баща ѝ.

Звярът рязко скочи и започна да барабани по стъклото с големите си лапи. Силните му удари разтърсиха солидната преграда.

– Само исках да го целуна, – каза Мария, а очите ѝ искряха от радост.

Може би лъвът поиска малко да поиграе с малката посетителка. Със скока си звярът навярно демонстрираше веселото си настроение.

Но напълно възможно бе, да желае да изгони „натрапилата“ му се наблюдателка, колкото се може по-далече от неговите сегашни „владение“.

Бащата на Мария, след като видя реакцията на лъва, дръпна бързо дъщеря си и я прегърна. Впи поглед в отворилата се челюст на звяра и зачака.

Но Мария гледаше съвсем безстрашно лъва, тя изобщо не се изплаши.

Хубавото бе , че между момичето и лъва имаше стъклена преграда, иначе последствията можеха да се окажат плачевни.

Аеровелосипедът е капсула във вид на яйце.. Той е счупил рекорда за скорост на транспортни средства използващи човешка тяга.

Велосипедът  Aerovelo Eta е участвал в конкурс World Human Powered Speed Challenge в американския щат Невада и е развил скорост 144, 17 км/ч. Отборът на аеровелосипеда е увеличил, в сравнение с миналата година, скоростта му с 4,73 км / ч.

Представителите на аеровелосипеда са си поставили за цел през следващата година да установят нов рекорд.