Агенция DARPA спонсорира нови необичайни изследвания. Оборудва бръмбари с миниатюрни камери и микрофони, които черпят енергия от самите движения на насекомите. Официалната версия на киборг-бръмбарите ще бъде използвана за спасяване на хора в бедствие.

Създадени са множество миниатюрни летателни апарати, които носат със себе си оборудване и батерии. Но задачата може много лесно да се опрости, ако се поставят микроскопични устройства на обикновени насекоми.

Инженери от университета в Мичиган са създали система, която събира кинетичната енергия, произвеждаща се при движението на крилата на насекомите. Експериментални създания са станали бръмбари от вида  Cotinis nitida.

Насекомите могат да се доберат там, където човек не може да достигне.

Основният проблем на малките безпилотните летателни апарати е, че те имат малко тегло и голяма част от техния обем е заето от захранването. Събирането на енергията, произведена от високо честотните движения на насекомите е много по-изгодно.

Учените от няколко години правят изследвания, но едва наскоро са разработили първия прототип на миниатюрен генератор.

Дори при експериментът, двете крила на бръмбара са „подарили“ на учените 115 миливата мощност. Това е енергия получена от пиезоелектрични плоча. Устройството е закрепено близо до хитиновите пластинки, прикрепващи крилото на бръмбара.

Освен това инженерите са разработили и тествали спирален генератор. Това устройство заема много по-малко място, което го прави по-ефективно. Учените са предложили да се закрепи по един такъв генератор на всяка половина от главата на бръмбара, а движещата се конзола да се отведе към крилете. При така моделираният модел са получили 45 миливата за едно насекомо. В бъдеще изследователите се надяват да могат да контролират полета на насекомото.

В Ковънтри, стар английски град в източната част на графство Уест Мидландс, шофьорите са свикнали с лошите метеорологични условия, дъжд, сняг или силен вятъра. Но дъждът от ябълки, завалял на 12 декември, ги объркал.

Очевидците разказват, че зрели ябълки падали от небето върху пътя, когато потока от коли намалял. Така че шофьорите попаднали под плодовия дъжд, леко маневрирали по полупустото шосе.

– Те бяха големи и тежки и се появиха от нищото, – разказвал един шофьор.

Някой коли спирали, защото не искали да пътуват под ябълковия дъжд. Не бих се изненадала, ако част от коли са били повредени. Някои били толкова впечатлени, че се върнали да погледат падащите ябълки.

Участък от пътя с дължина 19 метра бил изцяло покрит от ябълки. Някои от тях били цели, но други изглеждали така, все едно са паднали от голяма височина. Част от ябълките паднали в близките дворове, намиращи се покрай пътя. Това доста стреснало живеещите хора там.

Никой не могъл да разбере от къде се е взело това чудо. Така потекла голяма река от версии за случилото се. Някои смятали, че са паднали от самолет, но къде са опаковките и щайгите, в които се пренасяли?

Местните метереолози  се придържат към най-новата версия, но и тя не е сигурна. Мистерията на падащите ябълки в Ковънтри все още не е решен.

Изследователи от САЩ са разработили гъвкава сонда, служеща за вземане на малки течни проби.  Идея за реализирането на изобретението, била почерпена от действието на хоботчето при пеперудата.

Новата сонда се управлява дистанционно, при вземане на проби от опасни течности.

Изследователска група от Университета в Клемсон първоначално си е поставила задача да създаде система за взимане на проби от малки количества течности. Искали това да става гъвкаво и лесно.

След като наблюдавали как се храни пеперудата и изучили структурата на хоботчето ѝ, изследователите решили да създадат изкуствена версия на хоботчето на това насекомо.

В хоботчето на пеперудата има два вида пори. Много малки за взимане на течности и големи, които издигат течността по хоботчето. За създаването на подобна система са взели порести полимерни влакна и ги сплели в една нишка. За целта са използвали специално модифицирана методика за електропредене.

Този метод се състои в следното. Въвежда се заряд в течна среда. За сметка на преминаването от по-висок електрически потенциал към по-нисък се образува дълго влакно. Модификацията на класическото електропредене се състояла в това, че образуваните влакна се събирали с помощта на две противоположно въртящи се четки вследствие, на което се получавала нишка. Най-трудно било да се съберат отделни влакна с необходимите свойства, така че относително големите по размер пори да играят ролята на капиляри, а малките пори в отделните нишки трябвало бързо да вземат пробата.

За управлението на новата система и улесняването на правилната му ориентация към целта, били въведени магнитни частици в порестия полимер. Чрез тях се контролирал изкуствения хобот с помощта на магнитно или електрическо поле. Гъвкавостта на новото устройство позволява да го прикрепят към микрокапилярна система. Така могат да се вземат проби от труднодостъпни участъци, като определени елементи на престъплението или опасни течности.

Първата версия твърди, че венециански дож бил женен за младо момиче. Нощно време при съпругата на дожа пристигал неизвестен сеньор в дълъг черен плащ на черна гондола. Това била единствената черна гондола във цяла Венеция, всички останали лодки всеки сам боядисвал по свой вкус. Неискайки да бъде опозорен дожът заповядал всички гондоли да се боядисат черни. Любовникът продължавал да идва през нощта, но никой не можел да определи дали е той или самият дож.
Според друга версия през 1562г. Венеция била обхваната от чумна епидемия. Броят на смъртните случаи бил огромен. Мъртвите тела били транспортирани с гондоли  дълго време. И тогава някой обърнал внимание, че ярката окраска на лодките е нелепа и абсурдна при превозването на трупове. Скоро излязла заповед, според която всички гондоли трябвало да се пребоядисат в черно. От тогава всички лодки се боядисват в черно.
Коя версия е вярна за сега остава загадка.