Унгарски катерач, който е загубил крака, се е изкачил на  Лхотце висок 8516 м в Хималаите.
43-годишният катерач Ерюш Жол е достигнал Лхотце, след това се е върнал в лагер номер 4, разположен на височина 7900 м , а след това потеглил към лагер номер 3 намиращ се малко по-надолу.
Катерачът е поставил на риск своята протеза, но нищо сериозно не се е случило. Налагало му се е често да сваля протезата, а след това отново да я прикрепя, особено в по-трудните ситуации, като снежната буря по склона към върха.
Ерюш Жол е първият унгарски алпинист, покорил Еверест. Своето изкачване той е направил през 2002г.
Десния си крак Жол е загубил при падане в Татрите, Словакия през януари 2010г. Кракът му бил счупен на няколко места. Наложило се да бъде ампутирана частта под коляното.

Мрачни облаци покриваха небето. Сивата гама всяваше тъга и безнадежност. Денят завърши с проливен дъжд. Цветята в градината бяха изпочупени от връхлетялата ги буря.
Мъка сви сърцето ми, когато видях едно от цветята, което толкова радваше очите ми и чийто аромат толкова много обичах, безнадежно смачкано. То бе безмилостно прекършено от лудия вятър прекосил градината. Цветът бе паднал, отпуснал глава на влажната земя.
Красотата беше изчезнала. Трябваше да чакам цяла година, за да видя отново тази прелест.
Нощта премина и настъпи утрото. Слънцето отново засия. Новите лъчи на деня дадоха сили на всичко наоколо. Светлината погледна цвета, а то нея. Между тях се появи необикновенна връзка и се получи неочаквано общение. Мощна сила преля в цветчето и то вдигна глава. Красотата му възкръсна и то стана още по-прекрасно, отколкото беше преди.
Но как се получи всичко това?
Пречупеният стрък получи сила. Сила, която го възтанови, обнови и  му даде нов живот.

През XIX век по време на буря в Петрюи, в южната част на Франция, работникът Елсон с приятеля си, по време на дъжд, се укрили в една колиба. В нея ударила силна мълния. И двамата оцелели, но на гърдите на Елсон били „преснимани“ бора и тополата, стоящи зад прозореца, а също и отпечатък на контурите на джобният му часовник.
По време на трагедията  през 1945г. в Хирошима и Нагасаки, според свидетели, подобни на топлинно изгаряне следи, са се появили върху жителите на тези градове след ядрения взрив, под форми на листа и клони.
Едни смятат, че тези „рисунки“ са вследствие на мощно излъчвани, а други, че невидима ръка е оставила белег за доказателство на своето присъствие, но ясна теория за появата на тези и подобни „картинки“ за сега няма.

Известното ябълково дърво, чиято ябълка помогнала на Исак Нютон да открие закона за всеобщото привличане е оградено.

Една от най-необичайните атракции в Англия, трябвало да бъде спасена от излишното внимание на посетителите. Ябълковото дърво свързано с живота на Исак Нютон все още расте в Линкълншир. То е оградено, за да се запази от досадни посетители и безразлични към красивата легенда туристи.

Посетителите на дома на Нютон, в който той е живял от детството до юношеството си, са повредили корените на известното дърво в двора. Целта на поставената ограда е да запази дървото, а не да възпрепятства посетителите, чийто брой е 33 000 годишно за последните няколко години. Колкото повече хора идвали към дървото, толкова повече се уплътнявала почвата около него, а това пречи на растежа на корените му.

Това дърво доста е пострадало през 1890г., когато силна буря едва не изтръгнала туристическата забележителност с корените.. То прокарало нови корени, но приело странна форма подобна на буквата «S».

Днес посетителите могат да опитат от ябълките на знаменитото дърво.

Интересно е, че Нютон никога не е потвърдил истинността на тази история. Тя била публикувана в книга на Волтер в годината на смъртта на английският учен. Странно, но и сега тя привлича хиляди туристи на това място.

Това се случило през 1934г. Летецът Виктор Гудард бил в небето над Шотландия. Неговият самолет попаднал в такава буря, че не могъл да се ориентира в гъстите облаци.

И изведнъж в тъмните облаци летеца забелязал земя, ярко осветена от слънцето. Виктор успял да види летище със странен вид хангари и жълти самолети около тях. Такова нещо в Шотландия тогава не е имало.

Той не могъл да кацне на летището, защото самолетът му попаднал отново в силната буря.

Само след четири години летецът успял да види отново това летище, с познатите хангари, което едва започвали да строят. Наоколо имало жълти самолети.

Какво се е случило?

Летецът по чуден начин прониквайки в пространството е успял да види бъдещето.