Веднъж един индийски учен извадил книга от библиотеката, отворил я и почувствал лека болка в един от пръстите си, като убождане от игла. Но той не обърнал на това внимание. Скоро ръката му се подула, след това цялото му тяло отекло и накрая умрял, независимо от взетите мерки.
Оказало се, че в книгата се намирала много малка, но много отровна змия. Тя го ухапала.
Младежи и възрастни хора, не забравяйте, че в много от днешните книги и филми се крие змия много по-опасна от тази, която е ужилила индуса. Там, където човек позволява да растат плевели, полезна растителност няма да израсне.
В наше време се издават хиляди книги и създават стотици филми с отровно съдържание. Пазете се, да не се окаже душата ви отровена. Древните хора смятали, че има животно, което само с поглед причинява смърт. Безнравствените книги и филми нанасят смъртен удар първо на душата, след който следват още много други такива.
Някога египетския цар заповядал на входа на библиотеката да се постави надпис „Лекарство за душата“. В наше време, напротив, има книги и филми, които смело можем да наречем „отрова за душата“. И трябва да ги избягваме, като вредни и отвратителни ястия. Четенето за душата и впечатленията от филмите са като храната за тялото, както последните се превръщат сокове и кръв, така душата се храни от проникващите впечатления и мнения, почерпени от книгите и филмите. Лошите книги и филми са факел, водещ към ада, а хубавите са пътеводна звезда към небето. Четете само добри книги!
Словото Божие е хляб и вода. То подкрепя душата и духа, хранейки ги.

Разхождах се навън и осъзнах нещо много интересно. Не съм нито по-добра, нито по-умна, но нещо хубаво ме спохожда от време на време.

Би трябвали да се засрамя от мисълта, че знам всичко. Дори и да съм наясно с много неща в този свят, аз се чувствам изгубена в него.

Толкова много  хора изпитват болка, независимо от това колко са умни и талантливи. Те плачат, тъгуват и са наранени. Но вместо да гледат надолу към реалноста, те вдигат поглед нагоре, накъдето би трябвало да гледа всеки.

Когато светът утихне, всички ние искаме едни и същи неща: уют, любов и спокойно сърце.

Защо нарязана хартия може да резне пръст и да доведе до много по-силна болка, отколкото порязването с нож
Причината е в ръба на хартията. Той остава не дълбока рана и се отделя съвсем малко кръв, но нервните окончания остават открити на дразненията от въздуха.
Ако се порежете по-дълбоко идват на ход други фактори.
Когато се порежете с хартия, на кожата се появяват много повече микроскопични повреждания, отколкото от острието на ножа. Освен това химическите вещества пропити в хартиените влакна дразнят допълнително.
Трябва да отбележим, че порязванията с хартия става върху върховете на пръстите, където са разположени много повече нервни рецептори в сравнение с другите часи на тялото.

Лондонският „Обзъвър“ на 18 март 2001 г. е съобщил, че британската полиция обмисля използването на американската Моторизирана система за отказване.

Тази система е известна като „зашеметител“, използващ „насочен лъч“.

Когато влезе в контакт с кожата, създава неприятно усещане за парене. Според Пентагона лъчът не причинява трайни увредания. Никой не е ранен, а тълпата или вражеските войници се разпръскват.

Оръжието използва същия лъч, който можем да открием в микровълновата фурна. Движейки се със скоростта на светлината, той прониква на по-малко от милиметър под кожата и бързо загрява повърхността й. Това предизвиква защитната реакция на тялото – усещане за болка. В момента, когато човек се озове извън обсега на лъча, болката изчезва. Кой знае какви оръжия във въздуха, водата и храната експериментират върху нас.

Не е лесно да блестиш! Светлината се добива с цената на това, което я поражда.
Негорящата свещ не свети. Горенето предшества сиянието.
Ние малко ще допринесем за другите, ако не сме самоотвержени.
Горенето внушава идеята за страданието. Ние изпадаме в ужас от всичко, което причинява болка.
Склонни сме да вярваме, че за да допринесем за доброто на света, трябва да сме физически силни, заети с неуморна дейност, а сърцето и ръцете да са изпълнени с желание за милосърдие.
Но когато попаднем в пустинно място, легнем болни на легло и организма ни се изтощи от болка, като че ли животът ни свършва, чувстваме се безполезни и не можем да направим нищо повече.
Въпреки това, ако сме търпеливи и покорни, можем уверено да кажем, че принасяма много повече полза за света и сме голямо благословение в дните на страданието и болката си, отколкото по времето, когато сме действали и сме могли да правим толкова много неща. Ние горим и сияем. Само, който гори, може да блести.
Славата на утрешния ден е пуснала корени в неприятната работа извършена днес.
Много гонят славата, но не искат да носят кръста, искат да сияят без да горят, но разпятието предшества коронацията.