Много хора с ампутирани крайници твърдят, че ги болят. Понякога това не е болка, а просто чувство, че те са там. Това фалшиво усещане изпитват не само инвалидите. Например, понякога някои от нас имате усещане, че във джоба си няма повече телефон или пък се ядосват, когато чувстват, че някой им звъни, когато телефона им е на беззвучен режим, а после се оказва, че никой не ги е търсил.
Изследователи установили, че различните части на мозъка са свързани с определени части от тялото. Когато се отреже крайник, връзката му с мозъка остава активна, докато мозъкът не обнови „картата на тялото“ и не свикне с това, че този или онзи крайник вече го няма. За хора, чувстващи несъществуваща вибрация на телефона, са развити аналогични неврони структури.
Страното е, че хора, които не се разделят с телефона си, го възприема като част от тялото. Може би това обяснява случая, когато сме си забравили телефона у дома, но чуваме и усещаме позвъняванията. Това е повод за безпокойство, тъй като ние силно сме привързани към технологиите.

Pterocarpus angolensis е тиково дърво, растящо в Южна Африка. Понякога го наричат „кървотечащо“, поради това, че отделя сок в тъмно червен цвят.
Стволът започва да се покрива с „кървавочервени“ ивици, в следствие на което дървото заприличва на отсечен крайник на някакво гигантско животно.
В Африка този червен сок традиционно се използва като естествен оцветител за различни нужди. Така например, той се смесва с животинска мазнина и с тази смес се намазва лицето и тялото.
На този сок преписват магически свойства, способни да лекуват болести на кръвта, тения, малария, треска, избавяне от проблеми със зрението, стомаха, облекчаване на силна болка и други.
От дървесината на дървото се получават мебели с високо качество. Тя леско се разрязва и обработва, при съхнене почти не променя размерите си. Поради издръжливостта си е добър материал за направа на лодки, канута и подове на баня.
„Кървотечащото“ дърво израства от 12 до 18 метра. Има красива чадърово оформена корона, а цветовете му са жълти.

Слънцето прежуряше. Земята бе станала твърда като кирпич. Леко приведена жена бързаше по черния път през полето. Тя носеше ключове, които мъжът ѝ бе забравил, а много му трябваха на работата.

Друг път, когато трябваше да измине по-голямо разстояние, отдалечено от шума и глъчката на хората, тя пееше или се молеше

Но сега всичко беше изсъхнало в нея. Причина за това не беше палещото слънце. Някаква мъка, загнездила се в сърцето ѝ я измъчваше.

Жената разбираше много добре, че за това си състояние, единствено тя е виновна. Тя не издържа повече и там на полето започна:

– Господи, знам че трябва да простя, но не мога… Каква е ползата? …. Прощавам и като се обърна пак същото се повтаря.  Не мога, не ми стигат силите да го направя … чувствам се отхвърлена и пренебрегната, а болката е толкова силна …. Да, зная 70 пъти по 7, но не мога, много ме боли …. Помогни ми!

Чу се тих глас:

– А на мен по-лесно ли ми беше?

Пред нея застана кръста със Спасителя, прикован на него. Пироните болезнено се впиваха в плътта Му. Засъхнала кръв от тръния венец бе оставила следи по лицето Му.

Тя заплака. Издигна поглед към небето и завика:

– Прости ми, Господи и ми помогни!

Бял пухкав облак засенчи палещото слънце. Подухна хладен ветрец. В нея настъпи мир. Сърцето ѝ ликуваше, а душата ѝ пееше.

Момче се оплаквало на баба си за неудачите в живот си. Вечно проблеми в училище, с родителите, със здравето….
Бабата в това време готвела.Тя попитала внука си:
– Гладен ли си? Искаш ли нещо да похапнеш?
– Разбира се, – отговорил внукът.
– Ето вземи маргарин, – предложила баба му.
– Фу, – за протестирал внукът.
– Може би две сурови яйца, – попитала спокойно бабата.
– Бабо, ти добре ли си?
– А какво ще кажеш за брашно и малко сода? – попитала отново бабата.
– Бабче, – за убеждавал я внукът, – всичко това не става за ядене.
Бабата се засмяла и казала:
– Точно така! По отделно тези продукти не са много вкусни, но ако се смесят в правилните пропорции, от тях се получава удивително вкусна торта. Така прави и Бог. Ти често питаш: „Защо Той допуска болка и мъка в живота ми?“ Ти просто трябва да му се довериш. Знаеш, че по Неговата рецепта, в края на краищата, се получава нещо необикновенно. Бог те обич много. Той ти изпраща цветя всяка пролет и изгрева на слънцето всяка сутрин. Когато искаш да му кажеш нещо, Той е готов да те слуша. Бог може да живее навсякъде във Вселената, но е избрал твоето сърце.

Живеем в трудни времена. Често получаваме удар под кръста. Една част от нас се превива от болка, а другата се държи така все едно нищо не е станало.
Боли ме, че трябва да прекарваме времето си в изясняване на взаимоотношенията по между си, а в същото време посягаме към чуждото.
Обидно е, че хората на върха не мислят, а тези, които са на дъното се превръщат в животни от бедност.
Не искам да гледам как стари хора с треперещи ръце броят последните си стотинки, които стигат едва за хляба.
Иска ми се да живея в богата страна, където няма нуждаещи се хора и всеки получава това, от което се нуждае.
Желая да работя за благото на всички, а не само за оскъдния си хляб.
Но изглежда това не ви е нужно. Вие се боите за своите си неща. Вярно е животът е борба, но тази борба се е превърнала в средство за оцеляване.
Пазете децата си и да не се превръщате в животни, защото именно това ни готвят…
Не забравяйте, че дори в един прогнил и измъчен свят трябва да се обичаме….