В навечерието на Нова година децата рисуват картички и картинки за близките си.
Тези „плесканици“ и „цапаници“, разбира се, изглеждат мило, но на вас родителите ви се иска нещо по-различно.
Тогава научете децата си на няколко интересни техники на рисуване.
За това са ви необходими боички, парче дунапрен, памучни тампони, а още малки пръсчета и длани.
С отпечатъците от пръсти и длани могат да се направят необичайни картини. За целта трябва да се потопят пръстите и тампоните в съд с боя. След това се правят „следи“ върху хартия.
Тук всеки може да прояви своята изобретателност.

Художничката Mona Caron е направила един доста необичаен проект, привлекателен със своята красота и гениална простота на дизайна.
Тя рисува на стените на зданията плевели, показвайки на зрителите целият процес на растежа. Момичето започва с рисунка на поникването и след това се връщат по няколко пъти на едно и също място, за да допълнят графитите с нови части.
Жителите на близките къщи виждат истинско чудо, как стъблото на вчерашно глухарче плахо си проправя път през пукнатините на тухлата, а на другия ден е вече увенчано с жълт пухкав цвят.
Изящните рисунки са достойни за старинен ботаничски справочник. Художничката много точно е изрисувала всеки детайл на растението.
Тук няма скандални и непочтенни места. Буйното смесване на боите и експериментирането с формата са присъщи на съвременния улично изкуство.
Момичето се възхищава на устойчивостта на дивите растения, които си пробиват път към слънцето, където и да се намират. И ги изобразява с удивителна точност.

Жизнерадостните и живописни платна на Лиза Фитапалди обикновено се харесват на зрителите. Удоволствието да разглеждаш тези красиви картини се сменя с изумлението, че те са нарисувани от сляп човек.
Сляпа художничка? Докато не се видят творбите на Лиза, това трудно може да се повярва. Творчеството на авторката за пореден път доказва, че талантът и силата на човешкия дух могат не просто много, но понякога правят и невъзможното.
Уникалната история на Лиза Фитапалди се състои в това, че жена, която е престанала да вижда през 1993 г., за първи път е взела четка и бои в ръцете си две години по-късно, през 1995 г. Завършила за счетоводител и финансов анализатор, Лиза заедно със зрението си загубва работата си, независимостта си и смисъла на живота.
Продължителността на тежката ѝ депресия продължила повече от година, докато един ден мъжът ѝ не донесъл детски бои за рисуване. За изненада на околните, Лиза взела боите и започнала да рисува.
Тя не може да научи техниката на рисуване с гледане от учител, не може да разглежда други картини, но това не я спряло. Измислила своя система за обучение. Прослушала много адиокниги за изкуството и заедно с мъжа си посещавала известни музеи, за които преди  не е намирала време.
За да се ориентира в бъдещата композиция, слагала мрежа от въжета върху платното, но с времето се е научила вече да не я използва.
Критици и други художници я съветвали да рисува абстракции и цветя, но тя никога нямаше да стане истинска художника, ако не се научи да изобразява хора и сцени от живота. Това било силно предизвикателство и Лиза му отговорила достойно.
През 1998 г. нарисувала първата улична сцена и от тогава прави това постоянно.
За всички остава загадка, как Лиза успява да рисува без да вижда цветовете и боите. Самата тя твърди, че не знае как става това.

Унгарският художник Ричард Мравик е роден на 17 юли 1973 г. Той учил в обикновено училище, а след това в техническо, за да стане механик. След завършването му ремонтирал автомобили в местния гараж.
Когато станал на 18 години постъпил в армията, а след това отново се върнал на предишната си работа, но поради закриване на гаража бил уволнен.
Имайки голям запас от време хванал четката и маслените бои и започнал да рисува.
Въпреки, че никой не го е учил на това, неговият талант върху платното веднага бил разпознат. Пред пейзажната живопис на Ричард Мравик никой не може да остане равнодушен. Той открива на зрителя целия свят, необикновено богат с красота и разкрива скритите тайни на природата. Така донася на хората радост и предизвиква незабравими впечатления.
В неговите работи се среща веселото зелено лято, ярката златна есен, пухкавата мразовита зима и прекрасната нежна пролет.

Есента с мощна крачка нахлу в ежедневието ни. Вятърът по цял ден гони и събира намръщени сиви облаци, готови всеки миг да се сбият. А стане ли това хвърчат искри, раздиращи небето и се изливат потоци сълзи от не успелите да се наложат в боя.
Листата постепенно се отказват от пъстрата си премяна и навличат нови жълти, червени и кафяви роби, навяващи тиха тъга по отминалото буйно лято.
Учителят по рисуване крачеше по мокрия паваж и поглъщаше всеки нюанс на промяната наоколо. Така в него се зароди желание да прикани днес учениците да нарисуват есента, такава каквато я виждат. Той ускори крачка и радостно влезе в клас.
Думите му бяха изпълнени с нежността и омаята, изпълнили сърцето му от докосването на есента. Учениците наведоха глави, съсредоточиха се в белите листове пред тях, а след минута десетки ръце отразяваха с четки и бои новото чудо сътворено в природата, наречено есен.
Едно момче тихо седеше на последния чин. То дълго време не посягаше към боите и четката, а съзерцаваше главите на съучениците си. Изведнъж нервно взе четката и с плавни движения, започна навярно да изписва нещо красиво с цветовете пред него.
В края на урока, то подаде рисунката на учителя, а там „подутинки“, приличащи на тракийски гробници, се мъдреха на фона на залязващото слънце с имената на всичките му съученици.