Научете се да виждате във всичко Бога, тогава Той ще въдвори мир в душата ви и ще предаде окраска на всичко, което виждате.

Може би обстоятелствата и скръбта, която ни сполетява, ще останат същите; условията им няма да се променят, но Христос, като Господ и наш Учител, Който управлява живота ни, ще ни даде радост, преди да видим избавлението.

Виждайки Го, ставаме уверени, че мъдростта Му е безпогрешна. Силата Му е неизменна.  Любовта Му е непрестанна.

Когато видим във всичко Бога, ние можем търпеливо и с любов да се отнасяме към тези, които ни притесняват и огорчават.

Тогава гледаме на такива хора като инструментите, които Бог използва, за да изпълни Неговите нежни и мъдри намерения към нас. И най-сетне ще бъдем сърдечно благодарни за благословенията, получени чрез тях.

Само при такива условия можем завинаги да се отървем от мърморенето и чувството на възмущение.

„А благочестието със задоволство е голяма печалба, защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо „.

Бог е по-заинтересовани от нашия характер, отколкото от комфорта ни. Той няма да ни даде неща, ако не сме научили принципа на удовлетворението.

Доволство не е липса на амбиция. То означава щастие независимо от обстоятелствата.

Как да се премахне недоволство? Можете да го направите, като отстраните причината сравняване. Ние сравняваме всичко – тревни площи, коли, съпрузи и съпруги, дрехи, образованието на децата ни.

Всеки път, когато се сравняваш с някого, това започва да се превръща в недоволство. Трябва да се научиш да престанеш да се сравняваш с другите.

Доволство не идва естествено, това е нещо, на което ние трябва да се научим. Ако правим това, Бог обещава да отговори на всичките ни нужди.

Една от най-големите тайни е да се научим да бъдем доволни и да осъзнаем, че наистина не притежаваме нищо. Всичко е на заем.

Нищо не сме донесли в този свят и нищо няма да изнесем от него. Ние просто сега го използваме, докато сме тук, на земята. Това се нарича, да разполагаш с нещо.

Вие сте управител или настойник на това, което Бог ви дава възможност да имате, докато сте тук, но това не е наистина ваше. Когато разберете какво Бог дава в живота ви, вие ще държите благословенията с отворена ръка и няма да настръхвате, когато ги губите.

Научете се да бъдете доволни, защото нещата не са трайни.

Седях на склона на планината и гледах шествието на бурята, която се разрази в долината. Небето се покри с мъгла и земята се разтресе от гръмотевици.

Прекрасният пейзаж, който се разкриваше пред мен, внезапно се измени и цялата красота, изглеждаше сякаш за винаги загубена.

Но бурята се скри за пределите на долината. И ако бях останала на същото място до другия ден и попитах:

– Къде е страшната буря с мъглата?

От зелената трева щях да чуя отговор:

– Частица от тази буря се съхранява в мен.

Полските цветя биха казали:

– И в нас е скрита част от тази буря.

Плодове, растения и всичко, никнещо от земята, ще повтори:

– Част от тази буря е пуснала корени в нас.

Молили сте някога Господа, във вас да се отрази образа Му? Копнеете ли във вас да се умножи плода на Духа? Молили сте се за нежност, кротост и любов?

Тогава не се страхувайте от вихъра, който бушува във вашия живот в даден момент. Този ураган носи със себе си благословения и в бъдеще ви очаква богата реколта от духовен плод.

Бързината е хубаво нещо, но тя трябва да бъде подкрепена от знания и мъдрост. Тези, които обвиняват Бога за своите беди, постъпват глупаво.

Този, който се надява на богатство, се мами. Тези, които лъжат и изкривяват истината, ще бъдат наказани.

Ленивите, гневливите и обидчивите ще пожънат това, което са посели.

Мъдрите родители възпитават децата си и ги учат да бъдат старателни, послушни и правдиви.

Хората имат много желания и намерения. Те правят планове, но се случва това това, което е определено от Бога.

За да не вървим срещу остена, ние трябва да познаваме Бога и Неговата воля. Необходимо е, да се боим от Господа и да Му се подчиняваме.

Бог е доказал любовта си към нас, като е изпратил Своя Възлюбен Син на кръста.

Бог е направил всичко, за да бъдат хората щастливи.

Нека оставим бунтовния си дух, да се смирим пред Него и да живее в Неговите благословения.

Бог иска всички хора да се върнат към тази връзката с Него, за която са предназначени. За това Исус Христос пренесе Себе си в жертва за хората.

Когато църквата започне да се интересува от собствената си структура и организация, тя престава да бъде духовната общност от хора.

За да се възстановят нормалните отношение на хората с Бога, е необходимо Христос да се проявява, както в живота на всеки човек, така и в обществото.

За това Исус изпращаше апостоли и учители, за да въплъти Себе си в църквата, в общността на хората.

Ние сме на земята не само да се занимаваме със своя личен духовен живот или да се наслаждаваме на духовния мир. Ние сме тук, за да изявим Исус Христос и така да спомагаме за изграждането на Тялото Христово.

Какво правя, действам ли за изграждането на Църквата или се занимавам с духовното си усъвършенствуване?

Най-важното е, какво е Исус Христос лично за мен, правя ли всичко възможно за да „Го познавам“?

Ще изпълня волята на Бога, ако напълно се предам на Неговата воля. Ако започна нещо лично за себе си, отношенията ми с Бога се нарушават.

Ще ми бъде много неприятно, ако разбера, че съм се стремила не да изявя Христос на хората, а само съм споделила какво Той е направил за мен.

Моята цел е Самият Бог, не мир в душата и не благословения, а само Бог. И не отстъпвам …. на нищо по-малко от това.