Ана Петрова имаше редкия шанс да присъства на това преставление. Имаше много желаещи за него, дори билети не стигнаха за всички, но на нея и подариха билет. Тя бе зряла жена и такива мигове на щастие, не отминаваше с безразличие.
Приготви се и тръгна.
Залата я посрещна с пищно осветление, множество усмивки и напрегнати в очакване лица. Седна на мястото си и се настрой да се потопи и наслади на предстоящото преставление.
По време на почивката Ана излезе, за да се подкрепи с нещо.  Фоайето беше изпълнено с хора, които пушеха, опитваха от различни питиета и разговаряха.
Някакъв пианист свиреше, но никой не обръщаше внимание на музиката му. Ана отпи от чашата си и с любопитство се зае да изучава музиканта.
Той изглеждаше невзрачен и скучен. Просто си вършеше работата си и чакаше почивката да свърщи, за да спре да свири.
След второто питие, леко опианена, Ана тръгна към пианото.
– Вие сте като зъбобол! Защо не свирите просто за себе си? – възкликна тя.
Пианистът беше изненадан. И тогава започна да свири музика, която обичаше.
След няколко минути цялото фоайе млъкна.
Когато пианистът свърши своята композиция, избухнаха възторжени аплодисменти.

Сара Коган живеела в малък град. Една събота при нея дошла тъмнокожата й съседка и казала:
– Госпожо Коган, аз отивам до Ню Йорк да видя дъщеря си. Искате ли да ви донеса от там нещо?
Сара поблагодарила и казала:
– Между другото, имам билет за влака. Вземете го, а вечерта се върнете.
Съседката взела билета и тръгнала. Контрольорът забелязал, че на билета е изписано името „Сара Коган“.
– Извинете, госпожо, вие наистина ли сте Сара Коган, както е написано на билета?
Жената се усмихнала и кимнала с глава.
Контрольорът казал:
– Бих искал да сравня вашият подпис с този на билета. Бихте ли се подписали на този лист хартия?
Тъмнокожата дама възкликнала възмутено:
– Млади човече, да не сте си изгубили ума? Да пиша в събота?!

В колекцията от атракции Лас Вегас ще прибави още една.
Най-високото виенско колело е инсталирано. В началото на следващата година то ще бъде украсено с 1500 светодиоди и ще започне своето бавно въртене.
Дейвид Кодига, директорът на проекта, се надява, че това виенско колело ще стане новата икона на Лас Вегас и място, в плановете за пътуване до известния град, което непременно трябва да се посети.
Дали това колело ще стане икона или не, за сега не е известно, но се знае, че High Roller ще бъде 30 метра над „Окото на Лондон“, на 9 метра над китайските „Звезди на Нанчан“ и 2,7 метра над „Флаер Сингапур“.
Виенското колело е започнато да се строи през 2011 г. и е планирано да завърши през 2014 г.
Пътниците ще се въртят в 28 стъклени кабини, но цената на билета все още не е назован, навярно ще бъде като за билет на атракция в Лондон.

Някой влязъл в супермаркета на едно малко градче и си купил билет, който спечелил джакпота от 590,5 милиона долара.

Такава сума човек трудно може да си представи.

Ако се сравни с годишният бюджет на малкото градче – 49 милиона долара, то тя го превишава 12 пъти.

Кой е победителят, никой не знае, защото той не се е появил до края на седмицата. Дори и да се появи в понеделник, той трябвало да се свърже с адвокат или счетоводител, за да приведе нещата си в ред.

По статистика в този район има повече победители в лотарията, отколкото на други места.

За сега градчето тръпне в очакване да разбере, дали спечелилия е техен познат или случайно преминаващ през града.

Жена пътува в автобус. Необходимо е да предаде билета си напред, за да бъде перфориран.

Едно момиче е застанало до нея. Тя не знае как да се обърне към момичето на „вие“ или на „ти“. За това започва да разсъждава логически:

„Автобусът е експрес. Ако се е качила скоро, тя отива в нашия квартал. Държи бутилка с вино, следователно отива при мъж. Виното е скъпо, това означава, че мъжа е красив…. В нашия квартал има само двама красиви мъже: любовника ми и мъжа ми. Не отива при любовника ми, защото аз отивам при него. Следователно тя отива при мъжа ми. Мъжа ми има две любовници Краси и Донка. Донка е в командировка…“

– Краси, предайте билета, за да го перфорират!

Момичето изненадано се обръща към жената:

– От къде ме познавате?

Казват, че математическа логика се учи само една година, а женската логика – цял живот.