В Амстердам има един хотел „Hans Brinker Budget Hotel“, известен с качеството на своето обслужване или по-скоро липсата на такова.
Ръководството на хотел с гордост го нарича най-лошият хотел в света. Хотелската стая струва 40 долара на нощ и ако решите да останете в него, получавате точно това, за което плащате.
Хотелът се гордее, че е екологически чист и за това не може да си позволи да използва енергия за такъв разкош, като телевизия, мини бар, телефони и в някои случаи на осветление.
Дори отоплението или климатичната инсталация са екологично чисти – можете да регулирате температурата в стаята си, като отваряте или затваряте прозорците.
Персоналът също няма отрицателно въздействие върху околните, тъй като, по принцип, не прави почти нищо. Някои душове могат и да не работят. Тези, които не работят са екологично чисти.
Вътрешният двор също е екологично чист, той се огрява от слънцето, когато има такова.
В стаите няма сапун, но ако ви провърви, в тоалетната можете да намерите тоалетна хартия. В едностаен апартамент настаняват повече от един човек, често седем или осем човека. За да съхраняват багажа си гостите могат да употребяват смачкани метални шкафове без брави.
На своя сайт „Hans Brinker“ заявяват, че няма никакво обслужване на стаите, няма басейн и фитнес зала. За това пък има ресторант и бар, където се приготвят екологични храни и напитки.
Трябва ви паркинг? Вие се шегувате! Какъвто и да е, хотелът е пълен с …… поради липса на по-добри думи, можем да наречем тези хора гости.
Хотелът е разположен в центъра на града, евтин е и не е толкова лош, колкото се говори за него.
Съдейки по всичко, хотелът предимно работи над качеството, на възглавниците може да се видят следи от чипс и кетчуп.
Отзивите за хотела са противоречиви. Някои го хвалят, други потръпват от отвращение. Ако отидете в Амстердам можете сами да оцените този хотел. Аз се въздържам от коментар.

Сътресението на мозъка не е приятно нещо. То преминава без следа или с малка загуба на памет.
За 41 – годишният Дерек Амато сътресение е съдбоносно, животът му бил разделен на „преди“ и „след това“. Мъжът изобщо не е могъл да предположи, че скок в басейна с главата надолу ще го превърне в професионален музикант.
През един обичаен октомврийски следобед Дерек и приятелите му играели футбол. Той скочил в басейна, за да вземе попадналата там топка. Мястото било плитко и той си ударил силно главата. След това често го боляла главата, забравял, влошил се слухът му.
Но това не е най-главното. След удара американецът започнал“да вижда“ музика. Преди той малко свирел на китара, не познавал нотите и изобщо не знаел как се пише музика.
Сега мъжът все още не познава нотите, но музиката се ражда във главата му като поредица от черни и бели блокове, движещи се от ляво на дясно.
Мъжът смята, че това е подарък отгоре. Преди да придобие този си талант, той е бил безработен неудачник, незнаещ какво да прави в живота си. Сега Амато е взискателен музикант, който е записал два албума.
Станалото с Дерек е  рядък пример за така наречения синдром савантизъм, феномен , при който хората с увреждания демонстрират отлични умения, например, умножаване на двуцифрени числа, запаметяването на големи количества информация или проява на други знания и умения.
Обикновено този синдром се развива в резултат на черепно мозъчна травма. В науката са известни няколко подобни случая, но Дерек е единствения у когото се е появила музикална дарба.
Неврологът, който изучавал случая на Дерек, предполага, че причина за това е сливането на два сензорни процеса, след удара, благодарение на което хората могат да „виждат“ миризма, да „чуват“ цветове или да „усещат“ вкуса на звуковете.

Обществените бани в Япония често се срещат в ресторанти, читални, кинозали. По време на предизборната кампания често политиците използват банята за беседи. На това място пропагандират своите политически платформи.
Банята в Япония служи не само като средство за хигиена, но и място за срещи, беседи и почивка, въпреки че в домовете си имат вана или баня-бъчвичка, наречена офуро.
Офуро е дървена бъчва, в която са поставени пейки. Бъчвата се пълни с гореща вода, която могат да издържат само здрави хора. Човек седи в нея до 12 минути, а пулса му достига до 140 удара в минута. В малко отделение има басейн с вода имаща температура до 50 градуса.
Японецът седи в басейна до 40 минути, след това разтриват тялото му със специални ръкавици, след което отново се потапя в басейна
В Япония има и баня със стърготини. В бъчвата се насипват затоплени до 55 градуса стърготини. Те издават приятен аромат и абсорбират потта. Човек се заравя в стърготините до шията и прекарва така около 12 минути.

Според д-р Табаков „каменните сгради на тия два извора по предание са строени или преустроени от сливенския аянин Тахир ага, между 1810 и 1829 г. Тъй поправените бани са били владени от тоя аянин и наследниците му до 1870 г., когато турското правителство ги отстъпило за ползуване на сливенската
Тук минералната вода е гореща, достига 48ºС и достига значителен дебит – 17 л/сек. Те е нискоминерализирана, само 1,986 г на литър, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева и калциева, същевременно леко флуорна, съдържа 27 мг колоидарна метасилициева киселина на литър, с неутрална реакция, поради съдържание на СО2 – 287 мг/л. Обща водна твърдост е 20,8Н.
Тази минерална се прилага при:
– питейно индивидуално лечение – в зависимост от вида и степента на заболяването,
– външно индивидуално лечение – басейн, вани, душове
– иригационно под форма на клизми – очистителни лечебни, с лекарствени вещества разтворени в мин. вода или субаквална вана, промивка на цялото дебело черво.
С нея успешно се лекуват: стомашно-чревни и чернодробно-жлъчни заболявания, увреждания на опорно-двигателния апарат  и на периферната нервна система.
Сливенски минерални бани се намира на 12 км. югозападно от гр. Сливен до главен път Бургас – София, на 245 м. надморска височина. В курорта съществуват останки от древноримска банска постройка.

Сградата е във формата на кръг с множество озеленени тераси.
Въпреки че в тази сграда се предполага пребиваване на огромен брой хора, дизайнерите са си поставили задача да запазят неприкосновеността на личния живот на всички жители в дома. Както и възможността да имат свое собствено отворено пространство за всеки апартамент.
Сградата има 165 апартамента. Гъстата растителност оформяща фасадата изпълнява не само декоративна функция, но и обезпечава оптимален микроклимат, както вътре, така и отвън. Смекчава външния вид, като не позволява сградата да изглежда като „бетонна джунгла“. Освен това зеленината защитава частния живот на жителите на дома от любопитни очи.
Във вътрешноста на дома се намира огромен двор, голям басейн и много зелени площи, които помагат за очистването и охлаждането на въздуха. Тук са разположени и други обекти, предназначени за удобство на хората: спортна зала, кафене и паркинг. Зелените растения получават влага от системи за домашно събиране, съхранение и филтрация на седименти, което помага за задържане на вода в региона.