Мълчанов бе доста възрастен. Той бе професор в университета. Уважаваха го студенти и колеги, заради добрия тон и отношението му към тях.

Но специално признание той получи само веднъж при изказването си пред една голяма аудитория.

Докладът му се състоеше от мисли, които Мълчанов бе събирал дълги години изграждайки своята теория. Това бе трудът на неговия живот.

В залата присъстваха учени, които не бяха съгласни с неговата гледна точка, защото подържаха други теории и това, което чуваха бе съвсем ново за ушите им.

Един след друг те откриваха грешки в доклада му и безмилостно го атакуваха. В техните забележки имаше насмешка и сарказъм. А езикът им бе доста хаплив.

– Възможно ли е …..?

– Нима смятате такова нещо за правдоподобно?

– Прилича повече на приказка, а не на научен труд?!

– Тръгнали сте в погрешна посока …

– Разсъжденията ви са повърхностни, макар и фактите, които излагате да са верни…

По лицето на Мълчанов започнаха да се стичат сълзи. Въпреки това, той намери сили и със задавен глас каза:

– Колеги, благодаря ви за цените забележки, ще се постарая да разгледам нещата още веднъж и ще поправя грешките си.

Мълчанов наведе глава и излезе от залата. Тръгна натъжен по един дълъг коридора.

Хората, които го срещаха се ръкуваха с него и го поздравяваха. В техните очи той бе истински герой.

Наистина, човек, който може да приеме забележките и да благодари за критиката е истински победител.

Такова нещо не може да се види всеки ден, но когато настъпи води до бурен смях.

Бе краят на работния ден. Всички бяха изморени и всеки си мечтаеше час по-скоро да се прибере и да се заеме с любимите си занимания.

Маршрутката бе пълна. Жена държеше на коленете си дете. До нея седеше младеж, около 24 годишен, със слушалки на ушите. Той бе притворил очи и се наслаждаваше на музиката, която си бе пуснал на смартфона…..

В колата влезе бременна девойка с голям корем. До нея пристъпяше възрастна жена, навярно бе майка ѝ.

И двете се огледаха, но празни места за сядане нямаше. А и никой не даваше вид, че ще отстъпи място на бъдещата майка.

– Какво ще правим? – попита тихо бременната.

Възрастната жена отново огледа хората и си избра „жертва“ – най-младия пътник. Хвана бременното момиче за ръка и го помъкна към дремещия младеж.

Двете застанаха пред него, но той не реагира.

Тогава възрастната жена го докосна по рамото и той отвори очи. Тя му показа с кимване големия корем на момичето, като се надяваше, че ще разбере какво иска да му каже.

Младежът премигна сънено. Без да разбира какво става изобщо, скочи, погледна уплашено момичето и ужасен каза:

– Не съм аз! Честно, ….. нищо не съм ѝ направил! За първи път я виждам, ….. въобще не я познавам!

Хората в маршрутката едва не паднаха от смях.

Младежът се изправи. Момичето така се смееше, че трябваше да придържа големия си корем, за да не падне.

Младежът изгледа смеещата се аудитория, махна с ръка и извика:

– Вие сте луди!

А на следващата спирка бързо се изниза от вратата.

Швейцарският стартъп организирал продажбата на чист въздух в резервоари. Целевата аудитория била хора, живеещи в градове с лоши екологични условия.

Бизнесмените възнамерявали да продават въздуха, по-специално в Индия и Китай, както и в други части на света.

Съобщава се, че въздухът, събран от различни места близо до швейцарските Алпи, се съхранява в специална аерозолна кутия и се продава заедно с кислородна маска.

Обемът на бутилката е 7 литра. Това удоволствие ще струва малко повече от 20 долара и е достатъчно за 120 вдишвания.

Директорът на стартъпа Дани Уър е признал, че за хората в Швейцария концепцията за „бутилирания въздух“ изглежда странна, защото “ да дишат чистия въздух, това е ежедневния въздух, който дишат“. Ето защо, аерозолите не са предназначени за швейцарски.

Например, Китай вече купува „бутилиран въздух“ от Канада и Австралия, така че швейцарските продукти ще бъдат много търсени от тях.

Китайците вече са изкупили първата партида „лечебни аерозоли“.

91 годишната Йохана Квас поразила аудиторията, показвайки няколко гимнастически упражнения в телевизионно предаване, където е поканена като гост.

Но не само водещият и зрителите седели с отворени уста от изумление, в предаването присъствала олимпийската шампионка Симона Байлс.

Дълбоко развълнувана, шампионката прегърнала старата жена и казала:

– Ще бъда много щастлива, ако на тази възраст мога да демонстрирам нещо подобно.

Добрата подготовка на Йохана лесно може да се обясни. Тя е родена в Германия и винаги е обичала спорта, особено гимнастиката. През целия си живот е работила като учител по физическо възпитание.