Отделяйки това химично съединение, американските учени са предложили то да се използва в производство на средства, защитаващи от кръвосмучещи насекоми.
Известно е, че комарите хапят някои хора повече от други. Екип от учени от Американското министерство на земеделието не само са потвърдили това наблюдение , но са намерили и причината за това.
Представяйки своето откритие на заседание на Американското химическо общество, един от авторите на изследването Улрих Берне съобщил, че заедно с колегите си е успял да намери в човешката кожа вещество, изгонващо и дезориентиращо комарите.
По време на експеримента комарите били поставени в специални клетки, в които се пръскали различни съединения, отделени от кожата на човека. Учените забелязали, че 1 метилпиперазин не само не привлича комарите, но ги и прогонва с отделения „аромат“.
Когато, след метилпиперазина изследователи напръскали с млечна киселина, която е най- привлекателната за комарите миризма, те не реагирали.
Метилпиперазинът е едно от много химически съединения, намиращи се в кожата на човека. Това вещество лишава комарите от обонянието им и прави за тях човека „невидим“, неприятен и невкусен.
Нивото на отделяне на метилпиперазина в кожата е индивидуално, с което се обяснява отсъствието на интерес или засилено внимание на комарите към различни хора.
Освен това метилпиперазинът няма миризма, за това може да се използва като добавка за лосиони, кремове и други козметични средства. Последното е много важно, особено за районите с голям риск от заразяване с малария. Това заболяване се пренася чрез комари.
Всяка година от малария умират повече от 600 хиляди човека.
Ако се добави метилпиперазинът в козметиката, която използват жителите на застрашените от малария райони, нивото на заразяване силно ще намалее.
Въпреки това, на учените им трябва още време, за да подготвят идеята си за промишлено производство.

Хиляди туристи от всички краища на света идват в щата Виктория,  Британска Колумбия, за да видите най-известната цветна градина.
Един човек разказвал за посещението си там:
– Преди няколко години , имаше възможност да отиде там.  И ето какво узнах за самите цветя посадени там. Едно време това място е било негоден, на никого ненужен участък от земя, затрупан от боклуци и пълен със застояла вода. Това било един вид бунище.
На една млада християнска двойка Господ открил във видение, че този запустял участък, те трябва да превърнат в благоуханна градина. Следвайки това откровение, те превърнали на никому ненужния участък в място с неописуема красота и аромат.
Не прилича ли това на нещата, които Бог прави с нещастните, падналите и никому ненужни грешници? Бог измива каещите се с кръвта на Исус Христос, дава им нови сърца и посредством благодатното действие на Святия Дух насажда прекрасни цветя с чудесно благоухание.
Любовта е едно от най- прекрасните качества от плода на Святия Дух. Тя е майка на всички добродетели, причина за всички хубави неща. Любовта подслажда горчивата чаша на живота, премахва спомени от мрачното минало, повдига безнадеждно отпуснатата глава, просветлява помръкналия взор, повдига отпуснатите ръце и укрепява треперещите колене.
Любовта е най-мощното оръжие в борбата срещу злото. Тя се превръща пустинята в цъфтяща и ароматна градина.

В националната ботаническа градина на Белгия, намираща се в град Мелзе, е цъфнал огромен цвят. Наричат го „трупно цвете“. Латинското му име е Amorphophallus titanum или Titan Arum. Тежи почти 50 кг, а на височона надвишава 2 метра. За последен път е цъфтял през 2008 г.
Името си е получило от мириса, който отделя при цъвтеж. Цъвти 72 часа на всеки 3-8 години. Можеш да му се любуваш само със запушен нос. Аромата му е отблъскващ, сравняват го с нещо средно между мирис от труп и разлагаща се риба, но той привлича бръмбарите мършояди и месарките.
Теглото на това растение може да достигне 100 кг. Titan Arum е бил открит през 1878 г. на индонезийския остров Суматра. Може да се отглежда само при топъл климат и в няколко ботанически градини в света.
За първи път са го култивирали в Английската ботаническа градина през 1889 г. Тогава имало толкова много желаещи да видят необикновеното растение, че се наложило да повикат полиция.

Преизпълнен с надежди юноша чул, че някъде се намира щастливата страна. Той смело се отправил да я търси, защото смятал, че може да я намери и да живее в нея. Според хората тази страна се намирала на много отдалечено място.
Изразходвайки много енергия юношата се добрал се добрал до предполагаемото място, но там не намерил щастливата страна. Той отново започнал да я търси, като проучвал всички места, които му казвали хората. Но уви…бил разочарован, че не намерил това, което търсел.
Минали години,  здравето на младежа се влошило, почти не му останали сили. Неговата смелост и дръзновение се изчерпали. Понякога го обхващала дълбока депресия и отчаяние. От неговата предишна самонадеяност не останало нищо.
Един ден, уморен и разочарован, се връщал от друго неуспешно търсене. Стъмнило се. Той загубил пътя и разбрал, че се е заблудил. Младежа приседнал на камък, обхванал главата си с ръце и силно огорчен горко заплакал:
– Не, изглежда аз съм недостоен да намеря щастливата страна. Тази страна е създадена за други хора по-добри от мен. Кой съм аз? Самонадеян, глупав човек, изпълнен с щестлавие и напразни мечти. Нима такива безполезни хора като мен могат да намерят щастливата страна и там да намерят своето щастие? Е, ще трябва да се смиря, да призная, че съм недостоен. Да приема своето поражение и да се върна в къщи без нищо….
Едва изрекъл тези думи, цялото място се озарило от чудна светлина, преливаща  във всички цветове на дъгата. Юношата се огледал, край краката му пробягвало чисто ручейче. Нежен бриз донасял аромата на цъфналите дървета. Пърхали красиви пеперуди.
Далече в полето работели весели хора и пеели песни. На хоризонта се откроявали прекрасните върхове на планината. В небето се носели безброй птици, чиято песен омайвала….
– Ето я. Това е страната на щастието, възкликнал младият мъж. – Оказва се, че я тя е близко до нас….

Вятърът срещнал красиво цвете и се влюбил в него. Докато той нежно галел цветчето, то му отвръщало с още по-голяма любов, изразена в по-ярка окраска и завладяващ аромат.
Но на вятърът това не му било достатъчно и той решил: „Ако дам цялата си сила и мощ на цветчето, то ще ме дари с още по-голяма любов“.
И той духнал към растението с мощното си дихание. Но цветчето не могло да понесе бурната страст на вятъра и се се пречупило.
Вятърът се опитал да го повдигне и оживи, но не успял. Тогава той утихнал и изпратил към него нежният полъх на любовта си, но то се увехнало пред очите му.
Вятърът закрещял:
– Дадох ти цялата мощ на своята любов, а ти се прекърши! Изглежда ти нямаш сили да ме обича истински, а това означава, че ти изобщо не си ме харесвало.
Но цветчето нищо не отговорило. То умряло.