Системата SmartWalk от компанията TransitScreen скоро промени облика на градовете. Експертите твърдят, че такова умно използване на градското пространство до сега не са виждали.
SmartWalk е името на този новото информационно табло на компанията  TransitScreen.
На всеки тротоар в много градове в САЩ сега се е появила виртуална проекция, информационно табло за обществения транспорт от TransitScreen. И информацията е точна и навременна, целенасочена и оперативна.
Минавайки по тротоара, пешеходецът ще погледне надолу и ще прочете под краката си с големи ярки светещи букви, все едно на монитор, кога и какъв автобус ще дойде скоро на спирката, как може да намери най- близката станция на метрото, дори и броя на свободните велосипеди на обществената велостоянка наблизо.
Като цяло, информацията на транспортното табло на SmartWalk има всичко, за да не се изгубиш в града, да не се заблудиш в него, или да отидеш навреме на работа, на среща в университета, или просто у дома.
Система за информационно табло на SmartWalk наистина е демократична и без натрапване. В смисъл, че тя не е скучен формат на „мобилно приложение за смартфон“, който трябва да изтеглите, инсталирате, а за това е необходимо първото да имате смартфон в джоба.
TransitScreen е създала виртуален информационен екран SmartWalk за всички граждани, подарявайки на всеки мобилност и точна информация, независимо дали притежавате iPhone или не …
Тенденцията е да се опрости живота на жителите на модерният метрополис. Може би това е един от най-добрите примери за градска урбанистика за благото на хората.

Всяка сряда при всякакви климатични условия Греъм Хил стига до автобуса и до заветните врати, и ентусиазирано се занимава с ремонта и фината настройка на коли. Трябва да се отбележи, че го прави майсторски.
Великият състезател от „епохата на романтизма“ Стирлинг Мос, много високо оценява този дар:
– Неговите ръце са ръце на часовникар или дори на хирург – офталмолог. Слухът му може да се сравни със слуха на висококвалифициран настройчик на музикални инструменти. Греъм е в състояние да идентифицира звука на оборотите на двигателя, като грешката му не надхвърля повече от петдесет процента.

Както всеки ден, едно и също. Той отново е в автобуса на път за в къщи. Кондукторката е весела и се шегува със всички. Реши и той да се пошегува с нея. Когато го наближи, той се надвеси над нея, тъй като тя бе много по-дребна от него и попита:
– Извинете, а билетите свежи ли са?
Последва моментална реякция. Жената се намръщи и каза:
– Утрешни са…
Добре, но въпреки всичко той реши да продължи:
– А ще имали отстъпка на купувача, ако купува наедро?
Отговорът направо го уби:
– На последна спирка изхвърляме всички….

Навярно по-възрастните, поне един път в живота си, са виждали пиян Дядо Мраз.
Спомням си доста интересен инцидент в детството, когато двама белобради старци в червени дрехи се налагаха с чувалите си, заради Снежанка.
Но сега ще ви разкажа друга история.
Дядо Мраз се появил във Военната болница. Било дванадесет без петнадесет. Но как е попаднал в болницата никой не знаел.
Поканили го на масата, а тя била богато отрупана. Освен храната имало коняк, шампанско …….. Присъствали само пет офицера и двама курсанти.
Дядо Мраз свалил брадата. Оказал се мъж на средна възраст, актьор от детския театър. И тъй като не могъл да си хване автобуса за в къщи, видял, че светят прозорците на болницата и дошъл  на гости.
„Мраз“ много хубаво пеел и знаел множество анекдоти. Мъжете започнали да се шегуват и го задявали:
– Къде ти е Снежанка, да не си я загубил в гората?
– При вас няма ли някоя медицинска сестра?
– О, има, но щом чу да чукаме чашите се заключи в административното отделение.  Нито на повикване, нито на комплименти отговаря.
Другите разочаровано поклатили глава в знак на потвърждение. Това импулсирало Дядо Мраз и той решил да проникне като Троянски кон и да превземе непристъпната крепост.
За да го подсилят дали му две бутилки шампанско, последните две и го изпратили със смях и закачки.
Но попийналият си Дядо Мраз изчезнал в административния сектор. Какво е станало с него никой от присъстващите не знаел, но го нямало в коридора….. Нито го видели повече……

Времето се изнизваше неусетно. Поне не препичаше. Облаците се гонеха, а слънцето на моменти успяваше да се прокрадне между тях и да се усмихне лъчезарно.
Неспокойна майка с доста палаво дете стоеше на спирката и очакваше автобуса. Малчугана си мечтаеше, как ще се качи отзад и ще седне близо до големия прозорец, на едно малко място удобно за сядане.
Майката казва:
– Сега ти облякох нови дрехи, а отзад до прозореца е мръсно. Не сядай там!
– Ще седна! – упорства детето
– Няма да ти позволя, – ядосано отвръща майката.
И така много пъти отново и отново се разгаряше „огнена престрелка“ между майка и син: Ще седна – няма да седнеш!
Най-накрая детето влезе в близката кална локва и се окаля до ушите.
– А сега може ли? – с грейнала усмивка на победител попита малчугана.
Майката едва не припадна……..