В Константинопол живеел човек, който обичал бедните. По улицата след него винаги вървел бедняци, а той не отказвал на никого.
Веднъж го попитали:
– Защо сте толкова милостив?
И той им разказал следното:
– Бях на 10 години. В църквата чух свещеника да казва, че даващите на бедните, дават в ръцете на Исус. Тогава не повярвах, но вървях и размишлявах. Изведнъж на пътя видях просяк в дрипи, а над него образа на Христос. Един човек подаде хляб на просещия. В този момент, Спасителят протегна ръка, прие хляба и благослови милостивия човек. И до сега виждам лицето на Христос над главата на просещия и с любов бързам да дам според възможностите си.

Късно една вечер при Мюлер, основател на домове за сираци в Бристол, дошъл един човек. При влизането си в стаята той казал:

– Съжалявам, малко късничко идвам, но моето идване не е напразно. Донесох средства за сираците.

И дал на Мюлер няколко златни монети. Когато Мюлер го попитал за името му, той казал:

– Ако това е важно за вас използвайте собствената си фамилия, но ако записвате, пишете „изпратения“ от Господа, защото наистина Бог ме изпрати.

Всички вярвали в приюта, че този човек е изпратен от Господа, тъй като тази помощ била дошла съвсем на време. Децата имали за вечеря, но закуска не можели да си позволят.

Всеки християнин Бог изпраща, за да служи на другите. Служението, което изисква Бог не се ограничава с ритуали, то се прилага цял живот и се подчинява на думите: „Послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността от тлъстината на овни“.

Животът следващ Христос и живот служещ на Бога са неразделни. Да посветиш живота си на Христос, означава да Му дадеш всичко от себе си. Никой не получава награда без да изпълни предначертаното за него. Трудът ражда славата, а за подвига се принасят венци.

Срещайки се с човек, не си мисли с какво може да ти бъде полезен, а как да му послужиш. Любовта не служи на себе си, а на околните. Именно тя е същността на християнския живот.

– Мамо, разкажи ми как Бог е простил на всички.

– Видял Господ, че на хората им е тежко и ги пожалил. Изпратил им Спасител. Той ги научил как да живеят, за да им бъде добре.

– И аз ще се науча!

– И няма да правиш лоши неща? Няма да чупиш играчките на брат си, защото нямаш такива, а ще му даваш своите? Ето и хората преди две хиляди години отхвърлили програмата за спасение и започнали да затъват. Спасяват ги, а те се съпротивляват и искат и Спасителя си да унищожат.

– Бог пак ли им се е разгневил?

– Не, Той си знаел, че така ще стане. Кръвта на Христос се проляла на Голгота, но Той възкръснал и се възнесъл при Отца. Така тази история завършва добре.

– А защо толкова много хора страдат, има войни и глад?

– Потомците на Адам така привикнали да бъдат виновни, че не забелязали как Бог им е простил. Те продължават да живеят по старата програма, за това и се мъчат.

Мисля, че човек правилно трябва да си отговори на въпроса, не „Защо?“, не „За какво?“, не и „Кой е виновен?“, а защо всичко се прави така и за кого.

Канадският скулптор Тимоти Шмалц изваял статуя на Христос, неотговаряща на традиционното религиозно изкуство.

Идеята му дошла, когато бил на разходка. Тогава видял човек спящ на ъгъла на една оживена улица на Торонто. Трудно било да се разбере, дали това е мъж или жена, защото бил загърнат в одеало. Първата мисъл, която дошла на скулптура била: „Това е Исус!“

Тимоти е ревностен католик. Той дълго размишлявал, как най-добре да изобрази Исус.

Своя Исус Шмалц замислил така, че да бъде разбран от бедните и отхвърлените в обществото хора. Той бил изобразен като типичен бездомник, лежащ на пейка в парка. Ръцете и лицето му са скрити под  тежко покривало. Единственото доказателство, че тази статуя има връзка с евангелската история са прободените нозе.

Възникнал проблем относно това, къде да бъде поставена статуята. Бронзовият Исус приели в езуитския богословски колеж в Торонто.

При Свети Антоний дошли няколко монаха и го помолили да им даде съвет как да спасят душите си.Той казал:
– Вие знаете какво учи Христос е Евангелието. Това е напълно достатъчно за вас.
Но тъй катo продължавали да настояват, да им даде някакви инструкции, той им казал:
– Изпълнявайте заповедта, която Спасителят ви е дал: „Ако те удари по дясната буза, дай и лявата“.
Те казали, че нямат достатъчно сила за това.
– Ако не можете да направите това, поне не въздавайте зло за зли, –  казал Антоний.
Монасите заявили, че и това е свръх силите им. Антоний се обърнал към един от учениците си и му казал:
– Иди им приготви нещо за ядене, виж колко слаби са.
А на монасите казал:
– Ако не можете да направите това, което ви казвам, какво мога да ви кажа повече? Вие се нуждаете от молитва, която да помогне на слабостта ви, а не от някакъв съвет.