Достатъчно ли е да се дава образование само на 2–3% от децата, за да израсне в България свободно образовано поколение?
Трудно да се променя манталитетът на възрастните. Но ако работата с младежта се окаже успешна, след 15–20 години, родените в нова България, ще определят политиката и тогава нашата страна ще бъде нормална. Капитализацията на нашите компании няма да е по-малка, отколкото в някои страни, а пенсиите ще са достатъчни.
Нашите държавници правилно са пресметнали, че на децата не им трябват Интернет. И висше образование не им трябва. Те трябва да останат неуки, да пият, да се отдават на различни пороци, за да гласуват за когото им каже телевизорът и да не задават въпроси как всъщност действат в страната политиката и икономиката.
Икономическото развитие на България зависи от интелектуалния й потенциал. Суровинните отрасли в страната ни имат ограничен потенциал за нарастване. Не защото имаме малко запаси, запасите за сега има много. Минералните ресурси са огромни, но това никому не е нужно. Колкото и да се потим да продадем повече, отколкото сега, няма на кого. Съвременният свят е свят на информационните технологии. Това е свят, където се продават и купуват продуктите на интелектуалния труд.
Сред нашето население 2,5–4 милиона души са активната движеща сила на обществото, това са учени и предприемачи, с други думи, интелектуалният елит. Това са хора, които у нас и другаде печелят над 100 хиляди долара годишно. Всеки от тези хора създава интелектуални ценности за не по-малко от 350 хиляди долара годишно.
Обръщам внимание на следното: брутният вътрешен продукт, който могат да дават тези хора, е по-голям от целия брутен вътрешен продукт, който можем да получим от всички отрасли на икономиката, взети заедно. И това наистина е така.
Задачата е да се възпроизвеждат висококвалифицирани хора. Какво е необходимо за това?
Първо, образование и култивиране на идеологията на предприемчивостта. Обикновено образование никому не е нужно. Разумни хора има колкото щеш. Ценен е само онзи човек, който може да настрои ума си в служба на индустрията, в служба на обществото. Ето такъв човек струва пари.
Смятам, че създавайки усещане за неувереност и незащитеност у младежта и предприемачите, нашата система нанася огромни щети на страната. Държавната идеология, господстваща в правозащитната ни система, води до това, че хората напускат страната.
Лесно можете да пресметнете колко всъщност може да спечели един такъв човек през целия си живот. И колко би могла да спечели страната, ако този човек работеше тук. Та, ако двайсет и петгодишен човек напусне страната, защото го е нагрубил някой катаджия или го е проснал по очи на земята някой данъчен полицай, от това страната губи милиони долари. Само за един миг. Изхвърля ги. Всяка година хиляди такива хора напускат България.
Архив за етикет: Интернет
В ерата на информацията
Всеки ден върху нас се изливат потоци информация, а да се справим с нея ни става все по-трудно и по-трудно. С появата на Интернет ситуацията още повече се е влошила.
Световната мрежа съвсем не е богата библиотека, както смятаме, а огромно бунище от информациенен боклук, в който е все по-трудно да се намери нужното.
Информацията е като наркотик. Ние консумираме всичко, до което можем да достигнем, а след това не можем да намерим това, което ни е нужно в момента. Според някои оценки средния офисен работник, губи за намиране на нужните документи, файлове, електрони писма до 40% от времето си.
Каква ефективност само!
Наслаждавайте се на технологиите, но обуздайте пилеенето на време в Интернет
Признавам, че Интернет дава много удовлетворение и радост в живота. Ако гледаме на нещата само по този начин, лесно ще изгубим по-хубавата част от живота си, сърфирайки из световната мрежа, без да броим стоенето на линия.
Интернет може да стане лесно черна дупка, в която да потъне цялото ни свободно време и енергията ни, като получим много малко в замяна. Същото се отнася и за компютърните игри.
Ограничете часовете си в Интернет, като предварително планирате кога и как да го използвате. Контролирайте желанието си да играете на някои по-продължителни игри, които ще ви отнемат времето за нещо, което е трябвало да свършите, но сте го оставили за по-късно. Алтернативата на отлагането на някои задачи, не е използването на Интернет.
Всяко нещо използвано с мярка и навреме, допринася полза. Иначе оставаме излъгани и с чувството, че нещо сме пропуснали.
Зависима „необходимост“
Повечето хора се превръщат в редовни потребители на World Wide Web. Но какво е тази всемирна мрежа за тях?
Как въздейства телевизията и медийната система мнозина са вече разбрали и са си направили съответните изводи. В някои среди гледането на определени предавания, филми,…..са се превърнали във лоши навици, сравними с наркоманията, алкохолизма и тютюнепушенето.
Съществува и такова понятие като игрова зависимост. Но за Интернет…за сега много малко хора могат да дадат точна характеристика на този феномен и да определят как въздейства на човека.
Какво е Интернет за всички хора от нашето време? Много не са в състояние да преживеят без „доза“ Интернет. Ще ви назоват различни причини: духовно развитие, самоусъвършенстване, работа… За други това е просто общение с другите, възможност за запознанство или просто развлечение във вид на игра. Но мрежата отнема много време, цялото ни внимание, а енергията ни се разсейва „наникъде“…..Близки и приятели ви стават тези с които се срещате в Интернет. Къде е проблема? Нали не правим нищо лошо?
Интернет ни привлича с това, че в него можем да намерим всичко, което ни интересува. Едни търсят информация, други я консумират. Той се е превърнал в един кръговрат, в който все повече хора се включват. Но защо тогава ни осъждат нашите близки? Навярно те чувстват, че се отделяме от тях и измененията настъпили в живота ни не са в правилната посока.
За интереса и вниманието на всеки човек в Интернет се води чудовищна борба. От вас се изисква съвсем малко заинтересованост, а в замяна ви се предлага всичко, което може да задържи вниманието ви: по-рано засекретени документи, находки на учени, които може и да не са огласени още, нови технологии и разработки в инфо-бизнеса, духовни практики, анкети, музика, филми, книги…
Сама по себе си информацията дори може да бъде много полезна и необходима, но попадането ѝ в Интернет е просто инструмент за привличане на хора и нищо повече. За благите намерения на тази въртележка можем само да си мечтаем. За това трябва да сме много разумни и мъдри, за да не станем заложници на тази мрежа.
Който дълги години е седял в Интернет ще каже: „Тук искам да бъда отново и отново. В мрежата имам приятели, единомишленици, които ме подържат и ме подкрепят в трудна минута. Има какво да науча и от кого да черпя пример. Дори мога да помагам и на други хора…“
Да вярно е, в Интернет има всичко, което може да ви заинтересува за всеки етап от живота ви, но защо толкова много хора не са щастливи. Какво става с човек, когато всецяло е погълнат от този развлекателен център?
Кога ще настъпи пресищане и човек ще каже: “ Омръзна ми всичко това,.. заиграх се, а котката мяучи гладна из къщи, отдавна не съм се виждал с майка. Какво ти с майка, съседите са забравили дори как изглеждам. Ден и нощ седя на компа и не излизам на улицата. Време е да ида и да напазарувам….“.
Интернет дава лъжлива илюзия за щастие, а тя е враг на човека. Вече много хора просто не могат да живеят без Интернет и това е тъжно …
Поради огромната липса на любов в сърцата ни и в обществото, хората се опитват да угасат този „глад“ чрез Интернет. Но това е само една измама, която се превръща в капан за човека.
Резултатът от всичко това е печален: нарастващ корем, мускулите се отпускат, внимание се впуска в различни посоки, идва апатия относно външния свят, започваме да изглеждаме все по-лошо, небръснати, немити, винаги сънливи.
Нима сме позволили Интернетът да замени нашата реалност?
Има ли още хора, които могат да даряват своето внимание, любов и грижа за другите? Не разбирате ли, че взаимоотношенията ни с тези хора е най-главната ни ценност в живота? Следвайки желанията си „влизайки“ в Интернет ние се отдалечаваме от реалния живот.
В животът ни настъпват депресии болести… и когато разберем кое от къде и как е дошло, времето ни е свършило и нищо не може да се върне…
Част от нашата реалност
Една част от нашата реалност е „виртуалната“. Дали го осъзнаваме или не, дали я отхвърляме или приемаме, тя си е……
Със всяка измината година все по-трудно става отделянето на едната от другата. В мрежата се отразяват новости, стават запознанства и кавги, разгарят се международни скандали и се организират революции. Интернет отдавна престана да бъде играчка.
Независимо дали ни харесва това или не, „виртуалният свят“ е не само част от нашия живот, но той започна да определя в нарастваща степен всичко около нас, дори и да не включваме компютъра.
Някои твърдят, че Интернетът е зло и всячески се стремят да спрат неговата експанзия. А защо да не погледнем към Мрежата не като на самостоятелно явление, а като инструмент в нашите ръце.
Такъв подход към проблема на Интернета изглежда по-трезвен и мисля, че ще подобри разбирането за произхода на злото, но също така и ще даде да се разбере начина, по който да се използва този мощен инструмент днес за по-добри цели.