Невена цялата се бе зачервила и се тресеше. Беше силно разгневена. Имаше чувството, че нещо ѝ бе отнето. Да, някой ѝ дължеше нещо.

– До кога ще позволявам да ме нараняват и да контролират живота ми? – Крещеше нейното вътрешно Аз. – Месец? Година? Колко дълго още ще търпя?

Тя въздъхна дълбоко и се опита да се успокои:

– Не мога да променя това, което вече е направено. Не бива да оставям миналото да контролира бъдещето ми.

Лекът за гнева е прошката и тя добре знаеше това. Ако чакаше само другите да ѝ прощават, тя щеше да се провали на цяло.

Независимо дали дали гневът е породен умишлено или неволно, той е опустошителен, ако ….

Невена се изправи и взе решение:
– Ще анулирам и простя дълга му.

Тя се обърна към невидимия наранител и заяви категорично:

– Не ми дължиш нищо повече! Няма да позволя гневът отново да дойде и да ме съсипва.

„Гневете се, но без да съгрешавате, слънцето да не залезе в разгневяването ви“.

Никола бе навел глава. Той упорито ровеше с върха на обувката си земята и не преставаше да мърмори:

– Ти не знаеш какво ми направи той. Никога няма да му простя ….

Владо го погледна спокойно и попита:

– Съблазнително ли ти изглежда да откажеш прошка на този, който те е наранил? Нима смяташ, че като не му прощаваш имаш някаква власт над него.

Никола изненадано погледна приятеля си, а Владо продължи:

– Всъщност, отказвайки да прощаваме, ние продължаваме да позволяваме на миналите грешките, извършени срещу нас и хората, които са ги извършили да имат власт над нас.

– Но ….

– Когато казваш: „Никога няма да му простя“, ти отново преживяваш болката и утвърждаваш нейното място в паметта си. Исус не е умрял, за да живеем поробени от миналото. Той понесе всичко лошо направено на нас и от нас, за да можем да живеем пълноценно и свободно.

Никола бе навел глава, но в него всичко все още се бунтуваше.

– Ключът да можем да простим на онези, които са ни оскърбили, – добави Владо, – е да погледнем към кръста. С негова помощта ние разпознаваме колко голям е грехът ни и колко много е струвало на Бог – животът на Неговия Син! – за да ни го прости. Когато осъзнаем колко много ни е простено виждаме, че можем да дадем прошка на онези, които са ни наранили.

Владо усещаше, че приятелят му упорства и не иска да вникне в това, което му казва. За това прибави:

– Не ме разбирай погрешно. Прошката не означава да пренебрегнеш или отричате насилственото поведение спрямо теб. Не трябва да си затваряме очите за греха. Бог изравни справедливостта за всички наши грешки спрямо невинния Си Син.

Никола гледаше приятеля си с надежда, която си проправяше път към сърцето му.

– Целият гняв за злото, което ти е причинено се изля върху Исус на кръста, – Продължи развълнувано Владо. – Когато разбереш това, ти ще можеш да простиш. Прощавайки ще можеш да благословиш. По този начин се изживява Евангелието за разширяване на благодатта към онези, които не я заслужават.

Никола се бе успокоил. Очите му искряха. Той бе осъзнал какво трябва да направи.

Живота ни е енергията, жизненост, ентусиазъм, вълнение, мотивация и оптимизъм, но ние не трябва да го задържаме само за себе си. Ако го възпираме, ще го изгубим, но ако го раздаваме, ще се умножава.

Димитър живееше в големия град и обичаше да пълни фризера с месо. Той предпочиташе на трапезата да има изобилие от него.

Един ден някой случайно бе извадил кабела на фризера от контакта и всичкото месо се бе развалило.

– А сега какво ще правим? – попита той съпругата си. – Има опасност месото да се развали.

– Много просто, – засмя се съпругата му, – ще направим барбекю и ще поканим съседите, приятелите и всички, които видим.

На събирането се оказа пастирът на местната църква. Той започна да се моли и попита Бог да му даде послание и поука от това, което се бе случило. И Господ му отговори:

– Животът е нетраен. Той е като стока, която не се запазва за дълго време. Ако не го раздадеш, ще дойде денят, в който ще трябва да го изхвърлиш.

Не трябва да пестим радостта, вълнението, ентусиазма, талантите, съкровищата или времето си. Няма как да задържим тези неща, защото рано или късно ще ги изгубим.

Има нещо много важно относно живота, той расте и се развива, само когато се раздава. Не можем да си го пестим или да го съхраняваме.

Ако искаме да спрем да умираме и да започнем да живеем истински, трябва да раздадем жизнеността, ентусиазмът, вълнението и енергията си и те ще ни се върнат.

Животът е като ехо. Каквото изпратим, то се връща към нас.

Стори добро на някого и Бог ще го направи за теб. Ние можем да имаме всичко в живота, ако помагаме на другите хора да получат това, което искат.

Може да дарите някого с усмивка, ръкостискане, молитва, насърчаващи думи, съобщение, ….. Каквото и да е, направете нещо, което привдига някой друг.

Малката Дари приближи до баща си и го попита:

– Татко защо вече не обичаш мама?

Изведнъж нещо прободе Васил в сърцето.

Той бе тръгнал с друга жена. В този момент осъзна, че бе откраднал нещо от семейството си. Бе ограбил бъдещето, финансовата сигурност и репутацията на съпругата си.

А малката три годишна Дари бе лишена от семейните почивки, емоционалната сигурност и задушевните вечери в семейството.

До сега той се интересуваше само какво е спечелил, младо хубаво момиче, което му доставяше удоволствие, но …

„Как да се се освободя от вината?“ – помисли си Васил.

От тоя ден той започна да прави само добро, грижеше се не само за своите в семейството, но и за чуждите, но това не успокои съвестта му.

Обърна се към свой приятел за съвет. Добри, го изслуша внимателно и му каза:

– Изповедта има сила. Тя действа като се прилага двойно. Трябва да изповядаш греха си не само пред Бога, но и пред тези спрямо, които си съгрешил.

– Това е доста трудно за мен, – призна си Васил. – Добре, пред Бога ще застана и ще Му кажа всичко, но как …. пред жена ми и дъщеря ми.

– Виновните хора повтарят грешките си, когато опитват да ги скрият, – сбърчи вежди Добри. – Ако изповядаш греха си пред тези, срещу които си съгрешил, няма да го повториш отново.

– Трябва да опитам, – промълви съвсем тихо Васил и с наведена глава си тръгна.

Изповедта трябва да бъде пред Бога и пред другите. Иначе този враг ще убие сърцето ви.

„Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“.

В дъждовния ден малка група от млади мъже се бе приютила в кварталния ресторант. Обстановката бе спокойна, защото нямаше много хора.

Младежите седнали на масата обичаха да философстват и оборват всяко становище, особено ако то не отговаряше на техните разбирания.

– Какво си мислите за Бог? – Младен предизвика към размисъл останалите.

– Той е някъде там, далеч от нас, – въздъхна тежко Станимир. – Създал е земята и е приключил. Сега само наблюдава какво става.

– Винаги съм си Го представял като някой припрян човек, – плесна с ръце Пламен, – Който иска да сме добри и да вършим само добри неща. Но да ви кажа честно смятам, че е твърде слаб, за да направи нещо съществено.

– О, – възкликна Наско, – смятам Го за безмилостен господар, който обича да разваля удоволствието на другите. Сякаш съществува само, за да ни каже какво трябва или не бива да правим.

– Мисля, че грешите, – спокойно каза Младен. – Бог не е дойна крава, от Когото непрекъснато да искаме нещо. Не е и глух, за нашите молби и прошения. Той съвсем не е някаква мъглява и недостижима сила.

– А какво тогава? – възкликнаха в хор останалите.

– Той е нашият Баща?

– Не ми говори за баща, като знам какъв е моят, – гневно реагира Румен.

– Независимо от опита ни със земните ни бащи, всеки от нас е копнял за един по-добър такъв, – каза добродушно Младен. – но Бог е перфектния Баща. Той е отговорът за нашия копнеж да имаме бащино одобрение, подкрепа и любов. И нещо повече. Ако ние ние общуваме с Него, Той е способен да промени отношенията със земните ни бащи.

Останалите наведоха глава. Замислиха се. Искаше им се да имат такава връзка, която би им дала това, което им бе липсвало досега.