Един ден Васко се разхождаше в парка. Той бе избрал това място, защото в знойната жега, сред зеленината на храстите и дърветата се усещаше прохлада.

Той забеляза един човек, който рисуваше черни точки върху бял лист хартия. Васко бе заинтригуван и приближи непознатият.

Първоначално му се струваше, че тези точки са грешно разположени, но …

Мъжът нарисува няколко реда, вмъкна паузи. Отбеляза ключа в началото на редовете и …. точките се превърнаха в музикални ноти.

„В живота ни има много черни точки и петна, а ние се чудим защо и как Бог ги допуска? – мислеше си Васко. – Ако в живота си се приближаваме все по-близо до Бог и Му дадем възможност да установи правилния ред между тези точки. Позволим Му да вмъкне онези линии, които Той желае и да допълни всичко с паузи на правилните места, тогава от тези черни точки и петна в нашия живот Той ще създаде чудна хармония“.

Много хора са постигнали слава в живота си, защото е трябвало да преодолеят големи трудности.

Когато музикантът докосне черните клавиши на голям орган, звуците са също толкова красиви, колкото и когато докосне белите. Но за да използва всички качества на един инструмент, той трябва да използва всички клавиши.

Нека не пречим на чудното Божие дело в нас.

По сигнал, полицаи пристигнаха в ограбен апартамент. След като огледаха жилището, те установиха:

– Крадецът е бил тук доста дълго време.

– Приготвил си е сам вечерята.

– Преспал е в леглото на собственика на апартамента.

Един от полицаите се усмихна:

– Вижте, какво важно доказателство е оставил нашия приятел след себе си.

Всички погледи бяха вперени в размазания на стената комар, който бе ухапал незнайно кой и кръвта му бе останала на показ.

Полицаите предположиха:

– Собственикът на апартамента едва ли би оставил мъртвото насекомо на стената. Това означава, че кръвта принадлежи на крадеца.

След като направиха ДНК тест на получения материал, властите се свързаха с определен мъж, който преди това е бил арестуван, и затова неговата ДНК беше съхранена в базата данни.

Така криминалната личност отново беше арестувана. Извършителят е признал всичко.

Разбира се, малко вероятно е починалият комар да бъде награден посмъртно за подпомагане на разследването, но ако можеше, ще бъде утешен от факта, че смъртта му не е била напразна.

За Ана утрините бяха болезнени. Тя бе самотна майка с две деца.

Често тя си казваше:

– Когато всичко е тихо, тревогите бързо изплуват. Дори, когато върша домакинската работа пак си мисля за финансовите проблеми, здравето на децата или утре какво ще стане с тях.

Когато съпругът ѝ я изостави, Ана бе объркана. Тя осъзнаваше каква голяма отговорност и се стовари на раменете. Сама трябваше да отглежда малките си деца.

Падаше на колене и признаваше:

– Господи, трудно ми е, но знам че няма да изоставиш нито мен, нито децата ми.

Това и даваше сили да работи на две места и да осигурява нуждите в трудните моменти.

Този начин на живот помогна на децата ѝ да видят Божията грижа и ги научи още от малки да се ръководят от Него.

Може да преминавате труден период от живота си, да се чувствате изгубени и самотни, но помнете, Бог ви вижда.

Просто докоснете се до Него и Му се доверете, за да ви преведе през „пустинята“.

Мария усети как Той дойде една сутрин до вратата ѝ и попита:

– Ще започнеш ли да ходиш с Мен, като ставаш рано сутрин за молитва и четене на Библията.

Първото нещо, което Мария си помисли и изказа на глас бе:

– Това трябва наистина да направя.

Тя стана и бавно провлачи краката си. Колкото и странно да бе, тя откри, че не искаше да жертва няколко допълнителни минути сън.

Той бе безкрайно търпелив, докато я чакаше да разбере, че не това бе нещото, което трябваше да прави тя.

Неговото желание бе лично време за общение, в което Мария щеше да израсне във любовната си връзка с Него.

Тя се научи да ходи с Него и продължаваше да го прави, защото никой друг в семейството, приятелите или роднините, не я разбираха така добре.

Никой друг, освен Него, не познаваше толкова добре нейните страхове, копнежи, наранявания, мечти и провали.

Той споделяше чувствата ѝ и самотата ѝ.

Докато ходеше с Него, Той отговаряше на нуждите ѝ.

Самият Той бе решението за самотата на човешкия ѝ дух.

Една вечер Кити пристигна за църковно събрание в една от африканските държави, където бе изпратена.

Докато чакаше, тя бръкна в чантата си и извади малък пакет чипс.

Чернокожа жена, която Кити още не познаваше, посегна и грабна от чантата ѝ няколко пакета с чипс. Другите също последваха примера на непознатата.

– Колко грубо, – каза си Кити.

Изведнъж тя осъзна, че съвсем нищо не знаеше за културата на тези хора, на които бе дошла да служи.

Едва после се научи, че не трябва да прилага индивидуализъм, защото на това място хората живееха в общност и споделяха всичко помежду си.

По- късно тя призна пред себе си:

– Моят начин не бе по-добър, просто бе по-различен. Беше много смиряващо да открия това за себе си.

Така тя се научи, със смиреното споделяне по-добре да служи на тези хора.