Двамата седяха един срещу друг. Току що бяха свършили вечерята си.

Вальо започна да се оплаква на съпругата си от безбройните неволи, които го бяха сполетели.

Мина отегчена от оплакванията му, го прекъсна:

– Къде е Бог във всичко това?

„О, не, – помисли си Вальо, – мразя, когато постъпва така с мен“.

След роптаенето на ум последва размисъл и той започна да разсъждава по-трезво.

„Какво стана с мен? Просто се фокусирах върху това, което имам без да се допитам до Бог. Всичко съм ограничил до моята сила, мъдрост и умения. За това бях в тази безизходица“.

И вместо да продължи да се оплаква, Вальо се обърна към жена си и каза:

– Права си, скъпа. Тези, които са в мрака нямат отговор от обещаното наследство, но ние имаме, защото сме наследници на Бога и сънаследници с Христос. Аз все още съм дете на живия и любящ Бог и той ще ми помогне!

И тъй като Божите обещания са непоклатими, за това нашата надежда е несломима.

Маргарита имаше две пораснали вече дъщери, но колко много се различаваха една от друга.

Антоанета бе кротка, изпълнителна и непротиворечаща на майчините си повели и наредби, но Гергана не се съгласяваше със всяко нещо, в повечето случаи настояваше на своето.

Дали това бе опърничавост или отстояване на мнение, вие сами решете, след като ви разкажа следния случай.

Двете момичета учеха в гимназията, когато Гергана настоя да си купи обувки за 120 лева.

За Маргарита това бе недопустимо и тя реагира остро:

– Това е пълна лудост! Нима е необходимо да се дават толкова много пари за един чифт обувки?

„Толкова е своеволна, – помисли си Маргарита. – До къде ще доведе всичко това? Тя не се подчинява на никакви правила и норми!“

– Мамо, тази инвестиция напълно си заслужава, – започна да я уверява Гергана. – Въпросът не е в парите. Кожата на тези обувки е издържлива на влага и слънце. Подметките се огъват, сякаш са направени само за теб …..

Гергана надделя и Маргарита купи тези обувки.

Мина известно време и дъщерята прехвърли „скъпите“ обувки на майка си.

Те като че ли не се износваха и станаха любимите и най-често носени от Маргарита.

Един ден майката на двете оформили семейства дъщери си каза:

– Май има какво да науча от Гергана за качествено пазаруване?

На Марта не ѝ оставаше много. Тя лежеше безпомощно в леглото и премисляше минали събития.

– Ех, мислех си, че една добра жена никога не мисли за себе си – и тежко въздъхна. – Постоянно трябваше да правя нещо за някой друг, а моите нужди оставаха най-накрая, ако останеше изобщо време за тях.

До нея обикновено седеше най-малката ѝ дъщеря Ели, която слушаше оплакванията ѝ.

– Какъв живот изживях? – питаше се Марта. – Грижех се за мъжа си, момчетата и момичетата в семейството.

– Ти си правела всичко необходимо, според силите си, за да бъдеш една добра майка и съпруга, – опитваше се да я успокои Ели.

– Да, правех това, но то не беше добро, – говореше съвсем тихо Марта. – Не ви помогнах да станете по-самостоятелни, а обсебвах и вършех нещата, които сами трябваше да правите. Така ви причиних голяма злина.

В спомените на Марта изплува разгневения ѝ мъж, който току що бе научил от лекаря, че жена му е неизлечимо болна.

– Нямаш право да умираш, – задавено говореше той, – Чу ли ме? Какво ще правя аз без теб?

Бе добър човек, но бе свикнал всичко жена му да върши. Не знаеше къде са съдовете, чиниите и чашите, за да ги сложи на масата. Никога не бе се включвал в чистене след ядене или миене на съдове. За него това не бе негово задължение.

– Наблюдавам как братята ти се отнасят със съпругите си – Марта погледна тъжно Ели – и това, което виждам, съвсем не ме радва. Чакат всичко наготово и не им помагат в нищо. И за това съм виновна аз, така съм ги научила.

– Не се упреквай, те си са такива, – студено каза Ели.

– Всичко давах за вас, а себе си пренебрегвах, – редеше на глас тъжните си мисли Марта. – Мислех си, че ако не вземам нищо за себе си на този свят, ще го имам в изобилие в отвъдния, но това е пълна глупост. Бог е отредил да се радваме на живота, а не да се превръщаме в жертви на околните.

Ели гледаше майка си и недоумяваше, от къде ѝ идваха тези мисли в главата? За нея тя бе свита, скромна, отдаваща предимство на другите.

Марта се опита да се надигне от възглавницата, но не успя. За това съвсем тихо промълви:

– Ели ……, – гласът ѝ звучеше глухо.

Дъщеря ѝ се наведе над нея, за да я чуе по-добре.

– ……обещай ми, че няма да последваш моя пример. Моля те не прави като мен …… Радвай се на живота, който Господ ти е дал …….

Ана бе осакатена от тежък артрит, а бе толкова млада.

Тя не можеше да ходи и разчиташе други да се грижат за нейните нужди.

При нея често идваше Мая, която бе обезкуражена от своето служение в църквата.

Тя постоянно се оплакваше:

– Не успявам да свърша нещата, както трябва. Все нещо бъркам. А и като те гледам теб, колко си спокойна…. Защо Бог допуска толкова трудни моменти в живота ни?

Ана се засмя и каза:

– Бог не е обещал, че пътеките ни ще са осеяни с цветя. Вместо това Той ни дава благодат в изпитанията, помощ, съчувствие и безкрайна любов.

Тя знаеше от опит, че страданията често се случват, но Бог няма да изостави тези, които обича.

– Ох, де да имах твоя оптимизъм, – въздъхна Мая.

– Бог върви неотклонно с теб, – опита се да я окуражи Ана. – Не се страхувай. Не се обезсърчавай.

Всеки от нас може да изпита трудности в живота си, но имаме Божия Дух, Който ни утешава, ръководи и насърчава. Той никога няма да ни изостави.

Рени и Спас седнаха един срещу друг на фотьойлите в притихналата вечер.

Тя наведе глава, криейки сълзите си. Не желаеше да изглежда слаба в очите на мъжа си и не само в неговите.

Рени се чувстваше като акробат, който е полетял високо над земята, без да има обезопасителна мрежа под себе си.

Насред обзелия ужас тя чу тих и нежен глас:

– Рени, не се страхувай, под тебе има мрежа.

– Каква мрежа? – попита объркано тя.

– Това е Евангелието, – уточни Гласът. – Исус Христос умря за теб. Ти си много обичана, за това можеш да си позволиш да бъдеш слаба. Не е нужно да доказваш нищо повече.

Илюзиите на Рени за добър и любящ християнин се срутиха за миг в нея.

Тя искаше да се промени, но трябваше доста да се порови под това, което се криеше под повърхността на живота ѝ.

Нужно бе да се раздели с желанието да се отбранява, критикарския дух, стремежа да бъде винаги права и да се пребори със страховете си, че е уязвима и слаба, търсейки хорското одобрение.

Да признае своите грешки и слабости за Рени бе убийствено.

Понякога е необходимо да се изправим пред неща, които трябва да умъртвим в нас. Това е единствения начин да ходим в свободата истината и любовта на Христос.