Маргарита имаше две пораснали вече дъщери, но колко много се различаваха една от друга.

Антоанета бе кротка, изпълнителна и непротиворечаща на майчините си повели и наредби, но Гергана не се съгласяваше със всяко нещо, в повечето случаи настояваше на своето.

Дали това бе опърничавост или отстояване на мнение, вие сами решете, след като ви разкажа следния случай.

Двете момичета учеха в гимназията, когато Гергана настоя да си купи обувки за 120 лева.

За Маргарита това бе недопустимо и тя реагира остро:

– Това е пълна лудост! Нима е необходимо да се дават толкова много пари за един чифт обувки?

„Толкова е своеволна, – помисли си Маргарита. – До къде ще доведе всичко това? Тя не се подчинява на никакви правила и норми!“

– Мамо, тази инвестиция напълно си заслужава, – започна да я уверява Гергана. – Въпросът не е в парите. Кожата на тези обувки е издържлива на влага и слънце. Подметките се огъват, сякаш са направени само за теб …..

Гергана надделя и Маргарита купи тези обувки.

Мина известно време и дъщерята прехвърли „скъпите“ обувки на майка си.

Те като че ли не се износваха и станаха любимите и най-често носени от Маргарита.

Един ден майката на двете оформили семейства дъщери си каза:

– Май има какво да науча от Гергана за качествено пазаруване?