Детето е извадило голям късмет на този бейзболен мач. Докато момчето се ровело из сайтовете на своя смартфон, бухалка се изплъзнала от  ръката на един от играчите на терена. Тя профучала и се насочила към феновете на трибуната. Човекът, който седял близо до детето протегнал ръка и го завардил от удара.

Момчето се е оказало голям щастливец. Бейзболистите играят с дървени бухалки, които тежат почти един килограм. Ако такава, с придадената голяма скорост, бе ударила детето, него вече нямаше да го има.

Инцидентът е станал по време на мач между „Атланта Брейвс“ и „Питсбърг Пайрътс“ в Лейк Буена Виста, Флорида. Този случай е уловен от камерата на спортния фотограф Кристофър Хорнър от вестник Pittsburgh Tribune-Review.

Аутфилдер Дани Ортиз от отбора „Питсбърг Пайрътс“, от чиято ръка се е изплъзнала бухалката, бил шокиран от случая:

– Не знам какво щеше да се случи, ако бях ударил с бухалката детето.

Когато се прибрал, жена му казала:

– Ти едва не уби детето!

Още едно дете се роди в дома на Петрови. То бе здраво бебе с розови бузки. Силно момиченце нямащо никакви отклонения в развитието си. Нарекоха я Надя.

Изведнъж всичко се преобърна и сценария на живота на малкото момиченце се пренаписа.

Страничен ефект от ваксинация срещу полиомиелит обърка представите на родителите на Надя за нейното бъдеще, а тя беше само на пет месеца.

Времето вървеше, момиченцето отслабваше, а лекарите панически се опитваха да определят някаква диагноза ….

Инжекции, клиники, масажи, експерименти, пътуване из страната, търсене на чудотворна билка, забележителни лекари и други светила на различни науки….., но всичко беше безполезно.

Накрая дойде и присъдата. Надя никога няма да ходи.

Майка ѝ се разплака. Малкото момиченце я докосна с ръка и прошепна с умоляващ глас:

– Мамо, не плачи! …. Моята майка трябва да бъде красива и щастлива.

Когато Надя беше на 10 години, чу познат на семейството им за пореден път да се оплаква:

– Това живот ли е моето. ….Как ще се оправя, умът ми не го побира …. и тази криза. ….Всички искат пари, а те не стигат …..

„Абсолютно здрав човек, а твърди, че е нещастен, – помисли си Надя, – животът бил несправедлив към него …. Страда, плаче и ненавижда своето съществувание. Не искам да бъда такава. Не желая да попълвам армията на нещастните в този свят“.

Надя разбираше, че никога няма да ходи. Няма да създаде семейство, няма да има деца ….. никога.

– Но има толкова по-важни неща, – обнадежди се Надя. – Няма да се разстройвам, няма да лея сълзи и да ругая другите, няма да се самосъжалявам … Всичко това няма значение. Не искам мама да плаче, за това няма да ѝ давам повод за това. Ще бъда щастлива, ще се радвам на живота. Ще се усмихвам постоянно …. винаги“.

Тя реши да се радва, да запомня и се наслаждава на всеки миг от живота си. Да попива красотата край себе си, прекрасните уханията и звънливите звуци …. без остатък.

Веднъж Самуел Бренгъл бил представен на някой човек като велик доктор.

В същия ден Бренгъл записал в дневника си:

„Ако се окажа голям в очите им, то Господ чрез Неговата благост ми помага да видя, че без Него аз съм нищо и ми помага пред самия себе си да остана малък. Той ме използва, но аз съм толкова доволен от това, че ме използва, но не съм аз този, който върши работата. Брадвата не може да се похвали с дърветата, които е отсякла. Без ръцете на човека тя нищо не би могла да направи. Дърварят е направил брадвата, наточил я е и след тоя я използвал. В момента, в който той хвърли брадвата, тя става безполезно желязо. О, никога не трябва да забравям за това“.

Известен с истинското си благочестие, Бренгъл често попадал под жестоки критики. Той не се оправдавал, а казвал:

– Благодаря ви от цялото си сърце за вашето порицание. Мисля, че си го заслужавах. Бихте ли се помолили за мен, приятелю?

Суровите и резки нападки предизвиквали в него размисъл за духовния му живот:

– Благодаря ви за критиката в моя живот. Тя ме накара да се самоанализирам, да изпитам чрез молитва дали сърцето ми е в пълна зависимост от Исус Христос, а това ме води до желаното от мен общение с Него.

Готовността да признаеш възможността за погрешна преценка и да се подчиниш на присъдата на другите, без да намаляваш влиянието си като християнин и Божий служител, издига Господа.

Представата за непогрешимост завършва със загуба на доверие.

Истинското смирение не забелязва своите заслуги и не изтъква своите изключителни духовни качества. Лицето на Моисей е сияело, но самия Моисей не виждал и не забелязвал това сияние.

Облечен в смирение, Бог се яви като Човек. Хора облечени в смирение се уподобяват на Него.

Всеки домакински уред свързан с водопровода се нуждае от редовно почистване. Особено това се отнася за пералните. Ако искате да продължите живота ѝ, то можете без да се страхувате да използвате тази проста рецепта за почистването ѝ.

Чешмяната вода съдържа голямо количество примеси, които се залепват за стените на старите тръби и попадат в пералнята. Тези утайки, както и не много високото качество на перилните препарати могат да изкарат пералната от строя.

Процедурата за очистване на пералнята трябва да се прави веднъж на три месеца. За целта се използва обикновена лимонена киселина.

Четири пакетчета по 15 грама се изсипват в отделението, където се слага праха. На пералня с натоварване до 3,5 кг това е напълно достатъчно.

След това пуснете пералнята на пълен цикъл за пране при максимална температура. Лимонената киселина лесно очиства вътрешните части от наслагванията.

Чхомсондз е древна астрономическа обсерватория, разположена в Кьондйу, Южна Корея.

Чхомсондз  в превод от корейски означава „кула за наблюдение на звездите“.

Това  е една от най-старите оцелели обсерватории в Южна Азия, както и едно от най-древните научни съоръжения на нашата планета.

Чхомсондз е включена в списъка на националните богатства на страната под номер 31.

Кулата е построена при управлението на кралица Сандок, управлявала в периода 632-647 г.

Крепостта е построена от 362 парчета гранит, символизираща 362 дни на луната година.

Обсерваторията има височина 9,4 метра, а широчината в основата е 5.7 метра.