Беше обичаен ден. Ребека работеше на касата на един магазин.

Към касата пристъпи майка с малкото си дете, което носеше на ръце.

Ребека започна да закача малкото:

– Сладурче, на пазар с мама ли? Какво си купихте?

Изведнъж Ребека забеляза, че майката изобщо не реагира. Тя се усъмни, че нещо не е наред и инстинктивно хвана детето и го изтегли към себе си.

И добре, че направи така. Майката бавно започна да пада, Ребека успя за малко да я задържи за ръката, но след няколко секунди жената се озова на пода. Но детето беше вече в ръцете на Ребека.

На майката бе оказана медицинска помощ и сега тя е у дома си.

– Надявам се, че майката се чувства по-добре, – каза, след това в разговор с други хора, Ребека.

Радвам се, че има такива хора като Ребека, които се оказват на нужното място в точното време.

Възрастните хора преживяват много трудно и това не е само заради малките им пенсии. Често са подложени на тормоз от свои и напълно непознати.

Бай Наско имаше две дъщери, но те се бяха задомили надалече в големите градове на страната. Често го навестяваха. Но колкото и да го викаха, да поживее при тях, той все казваше:

– Тук съм се родил и тук ще умра. Ако искам да вида големия град, ще се кача на автобуса, ще ида в града, ще напазарувам, ще видя други хора и ще се прибера в къщи.

Той не стоеше на едно място, все шеташе, поправяше нещо, натъкмяваше, приспособяваше.

Разговаряше с комшиите и с хората, които срещаше в селото. Обменяше информация с тях и сам я разнасяше в селото неволно.

– Знаеш ли какво се е случило с Кирил часовникаря тази нощ? – попита го Крум.

– Какво е станало? – попита бай Наско. – Пред тях видях линейка.

– Някакви младоци го нападнали нощес, – тъжно поклати глава Крум.

– Пак ли циганите, – разтревожено попита бай Наско.

– Какви ти цигани, един от тях е бил синът на бившия кмет.

– И какво са искали от Кирил? – попита Бай Наско.

– Пари, – махна с ръка Крум. – пребили него и жена му. Цялото ми лице е било в кръв.

– От къде са били сигурни, че има пари? – попита бай Наско.

– Ами давал на заеми, помагал на този,  на онзи и го надушили, – обади се Начко.

– Колко са му взели? – попита Дако, който прибираше овцете си.

– Шест хиляди и някакви златни и сребърни накити, – каза Крум.

– Хванали ли са ги? – попита бай Наско.

– Хванали са ги, защото един от тях е бил много умен и се е обадил по телефона си и по това са ги хванали. Но няма да ги държат много, – каза Крум.

– Нали са покровителствани от някой, други са чеда на шефове, бързо ще ги отърват, нали бащите им ще платят, – каза Начко.

– А кой ще плати и върне здравето на Кирил? – попита Дако.

– Дори и да го повъзтановят, след такъв бой, ще бъде половин човек, – въздъхна бай Наско.

– Няма радост  в старините ни…., – тъжно заключи Начко.

Веднъж един човек в група от хора разказвал за Бога и житейските изпитания.

Своя разказ той  завършил с думите:

– В края на краищата всичко ще бъде добре.

– А ако въпреки това не бъде добре? – попитал един от присъстващите.

– Ако не е добре, това означава, че още не си стигнал края, – усмихнал се човекът.

Живял някога мъдрец. Той учел учениците си:

– Хората се оскърбяват от три неща. Те могат да кажат, че си глупава, могат да те нарекат роб или бездарник, без никакъв талант.

– Ако това се случи с нас, какво да правим? – попитал най-нетърпеливият от учениците.

– Тогава си спомнете простата истина, – казал мъдрецът. – Само глупак, може да нарече друг глупак. Само роб, търси роб в другия. Само посредствеността оправдава чуждото безумие, защото не го разбира.

Специалист в областта на изкуствения интелект, доктор на техническите науки, многократен световен шампион по шахмат Михаил Ботвиник посетил изложба за компютърните технологии, организиран от ROY  International.

Вниманието му било привлечено от един компютър, базиран на Intel 80486 процесор с повече невиждани до тогава възможности: тактова честота от 66 MHz, 16 Mb RAM, твърд диск 1 Gb, видео карта SVGA 1 Mb, шина EISA. Компютърът струвал много скъпо.

Михаил Ботвиник решил, че този удивителен компютър ще му му позволи да завърши труда на живот си – създаване на алгоритъм за шах. Той заявил:

– Купувам го.

– Компютърът не може да се продава, тъй като се превозва от страна в страна по време на провеждане на изложбата и за него имаме право само за временен внос.

Ботвиник казал:

– Това не е беда. С митничарите аз ще се договоря.