Лятото настъпи. Хората търсят прохладното море и почиват под сянката на чадъра.

Не всеки е готов за „тюленова почивка“.

Много хора с удоволствие комбинират развлечение в екстремна ситуация. За целта използват пързалки, които са доста страшнички.

Една от тях се намира на Бахамските острови и се нарича „Скок на вяра“. Отлично име  за подобна атракция, която може да изплаши, дори да доведе до рев, наперен любител на екстремни ситуации.

Пързалката започва от горната част на храма Атлантида, преминава през прозрачен тунел, които отива в лагуна пълна с акули.

Съдът поискал от една фирма да заплати обезщетение и да заплати всички разходи на служител, който си осакатил челюстта, прозявайки се ….. по време на работа.

Според съдията:

– Прозявката е причинена от изключително скучната атмосфера на работното място на жертвата. Следователно е налице типичен случай на трудова злополука.

В Дегестан овчарите взели за помощник осем месечна лъвица.

В последно време зачестили посещенията на вълци в селото. Въпреки пазачите на хищниците им се отдавало да се промъкнат на територията на някоя ферма и да унищожат някое домашно животно.

Сега вече овцете са цели. Пази ги суров чобан. Той е само на осем месеца, но това не му пречи да управлява стадо от хиляда глави. Към него пастирите се отнасят приятелски. Наричат я Мария или просто Маша.

Маша била дадена като подарък на фермера Байрамбек Рахимов. Тогава тя била само на един месец. Дивото котенце поили с мляко от шише и директно го сложили в обора между агнетата.

Овчарите се страхували, че дивите инстинкти на малкото лъвче ще се проявят, но то се забавлявало с агнетата, а след това започнало да се грижи за тях. Тогава било решено Маша да бъде наета за пазач на стадото.

Повикан бил ветеринарния лекар, за да провери състоянието ѝ. Лъвчето било добре.
Така Маша станала ценен помощник.

Историята за дивия пазач веднага се разпространила в съседните села. Във фермата започнали да идват хора, които гледали как царя на зверовете пасе и се грижи за овцете.

Веднъж Светла завари дъщеря си да играе в тоалетната. Тя веднага я снима и каза:

– Нека те види и баща ти, къде прекарваш времето си през деня.

– Но мамо, ти не знаеш какво правя, – възмути се малкото момиченце.

Оказа се, че четиригодишното дете, не стои в тоалетната просто така.

– В детската градина ни учиха как да оцеляваме при нападение от терористи.

След трагедията в Орландо обществото е силно обезпокоено от тероризма. Много организации провеждат курсове за своите сътрудници, на които разказват, как да се държиш в екстремни ситуации. На това обучават и малките деца в детската градина.

Светла не вярваше на ушите си:

– И какво ви казаха в детската градина?

– Ако при въоръжено нападение съм в тоалетната, трябва да се изправя на тоалетната чиния, за да не види престъпника краката ми под вратата.

„Поради днешната агресия, дъщеря ми трябва да живее в постоянен страх, – помисли си Светла.- Едно четиригодишно дете вече знае, че трябва да се скрие в тоалетната. Горките ни деца, как ограбват безгрижното им детство!“

В тежко време живеят децата ни!

Поискала младостта да мине по-настрани от старостта.

За да остане такава, каквато е.

Така се опитвала…

И инак ….

Но само път за това не намерила.