Етиопската пустиня Данакил заслужено носи прозвището си „ад на земята“. Ако отидете там, това ще бъде най-лошата ви екскурзия в живота. Такъв пейзаж няма никъде другаде, дори и в самия ад.
Ако попаднете само веднъж в тази пустиня, няма да искате да летите до Марс, защото в нея човек се чувства като във космоса.
Усеща се катастрофалния недостиг на кислород, трудно се диша, но за това пък има изобилие от зловони изгарящи газове, които се отделят под краката от вулканичната повърхност с плаваши камъни.
Да пътуваш до тук е равносилно да искаш да скъсиш или загубиш живота си. Горещината е + 50 градуса.
Опасност има при пробуждането на вулкана. Можеш да се свариш в горещата му лава и за цял живот да се надишаш на серни изпарения.
Освен това, често в борбата за вода и храна, тук туристите ги  очакват полудиви племена от областта Афар, които са въоръжени и гладни. Те могат да бъдат неприятно приложение към неземната красота на пустинята Данакил.

Изследователи от държавен университет в щата Монтана в сътрудничество с изследователи от Университета за приложни науки в Германия наскоро изследвали как туризмът може да въздействат върху околната среда.
Изследователите са възстановени оригиналния цвят на горещите басейни в Националния парк Йелоустоун, с помощта на прости математически модели. Реконструкция показва, че горещите извори щели да бъдат с тъмно син цвят, ако туристите не ги замърсявали с хвърлени монети и боклук.
Математическият модел използва оптични измервания, за да се анализира въздействието на физичните и химичните агенти в басейните. Цветът на басейни се е променил, поради големия брой монети и боклуци, хвърлени от туристи в горещите извори.
В рамките на едно десетилетие, туристи замърсявали басейните, превръщайки ги във водоеми със зелени води.
Първоначално, басейните са били тъмно сини, заявили са изследователите.
Историята показва, че туристите започнали да идват на тези места през 40-те години. Те хвърлили монети във водоемите и си пожелавали по нещо. Освен пари, там са попадали и боклуци.

Този музей е един от най популярните. Той е частна собственост. Не е изненадващо, че целия музей е посветен изцяло на двамата герои – детективът Холмс и неговият партньор Уотсън.
Музеят е открит още преди 22 години, когато много туристи са се интересували от мястото на пребиваване на прочутия детектив. Имено това място, което е описано от писателя Конан Дойл.
Къща на любимия герой се намира на улица Бейкър Стрийт в центъра на Лондон, историческа родина на детектива и неговия спътник.
Твърде много хора по света все още мислят, че детектив Холмс е реална личност. Даже са му изпращали писма. Във връзка с това било решено да се регистрира къща с такъв адрес, кокто е описано в книгата.
В резултат на това къщата на детектива е станала съвсем реална. Сега на този адрес идват не само многобройните писма, но и много „фенове“ на легендарния Холмс.
Музеят на Шерлок Холмс в Лондон предоставя възможност на всеки турист пристигнал там, да се потопи в миналото.
Героят на разказите на Конан Дойл е живял в този дом от 1881 г. до 1904 г. По късно жилището на детектива се е  давало под наем.
Известният кабинет на Холмс, който се намира на втория етаж на сградата е запазен във вида, в който е бил в онази епоха.
Всеки може да види музея на Шерлок Холмс в Лондон и да се потопи в атмосферата на загадките, дебнещи в тази стая, криещи сякаш някакви тайни..

Монтажът на Никарагуанския канал, който ще свързва Атлантическия и Тихия океан, ще започне на 22 декември с изграждането на дълбоководно пристанище на територията на тихоокеанското крайбрежие в южния департамент Ривас.
В пристанището на Бритас ще започне началния етап за реализацията на проекта. След приключване на този етап ще се изпрати необходимата техника за изграждане на канала, общата стойност на който е 50 милиарда щатски долара.
Както е заявил представител на хонконгската компания HK  Canal Nicaragua Canal Development Investment, която е изпълнител на грандиозния проект, изграждането на канала няма да засегне крайбрежната фауната на Никарагуа, нито неговите туристически центрове. Според него, шлюзите в Бритас ще бъдат разположени на 7 км от брега на централноамериканската република и през тях ще премине моста, който ще обеспечи напълно транспорта на Панамериканскара магистрала, която ще свързва Никарагуа със съседна Коста Рика.
В същото време, проектът предвижда прочистване на езерото Никарагуа, през водите на които ще преминава канала. Предполага се, че изкопаната земя и утайката ще се използва като тор за 26 хил. дка земеделска земя за създаване на два изкуствени острови на територията на огромния водоем..
Като част от проекта ще бъде гарантирана защитата на биологичното разнообразие край границата с Коста Рика. Според проектантите, изграждането на канала трябва да „гарантира минимална загуба в социалната сфера и в сферата на опазването на околната среда“.
Очаква се строителството на междуокеанския канал в Никарагуа да отнеме пет години, а в рамките на изпълнението му ще създадат 50 хиляди работни места. Още 200 хиляди хора да си намерят работа след приключване на проекта, по време на изграждането на допълнителната инфраструктура – магистрали, пристанища, летища и туристически комплекси.
Дължината на канала ще бъде 278 километра. Той ще свързва тихоокеанското крайбрежие на Никарагуа с границите на Карибско море.
Предполага се, че ширината водната артерия ще бъде 230-520 м, а дълбочината му ще стига до 30 м. Никарагуанският канал ще осигурява преминаването на 5100 кораби годишно с голяма водоизместимост. Пътят от Тихия океан до Атлантическия океан ще се изминава за 30 часа.
Две пристанища, които трябва да бъдат изградени на Тихия и Атлантическия бряг на Никарагуа, ще бъде в състояние изпращат по междуокеанския път 2,8 милиона тона товари годишно.

На терминал 2 на летище Хийтроу в Лондон вече могат да се научат как миришат различни страни по света. Има инсталиран глобус, който „изстрелва“ аромати, присъщи на тази или онази държава.
В момента, авиопътници могат да направят „чувствено пътешествие“ в Тайланд, Южна Африка, Япония, Китай и Бразилия. За проекта били избрани най-популярните направления за пътниците в Хийтроу.
Южна Африка, например, мирише на сафари с нотки на традиционните подправки – дива трева и животински мускус, Бразилия – влажни тропически гори с примес на кафе, тютюн и жасмин. В Япония – миризма на океан, водорасли и черупки комбинирани с аромата на зелен чай и кехлибар. Китай има мирис манастирси тамян и цветята османтус, а Тайланд – комбинация от лимонена трева, джинджифил и кокос.