През 1955 г. в магазин на американския град Колорадо Спрингс малко преди Рождество било поместено обявление. В него се предлагало на децата да звънят на Санта Клаус.
Но поместения телефонен номер бил грешен и децата започнали да звънят в командния център на противовъздушната отбрана. Специялистите, които не искали да затварят телефона, започнали „да съобщават“ координатите на местата, където се очаквало да мине Санта Клаус.
От тогава това се превърнало в традиция наречена «NORAD Tracks Santa», която помага за подържането на много доброволци.
На 1 декември всяка година могат да се получат координатите на Санта Клаус в реално време на официалния сайт на програмата.

В Япония съществува традиция „охагуро“. Тя се състои в почерняне на зъбите със специален лак. Той е разтвор на желязо в оцетна киселина с добавяне на оцветител от мастило, получено от орехи.

Лакът се поставял, както за „красота“, така и за запазване на емайла.

Традицията е изчезнала в началото на 20 век. Днес си почернят зъбите само традиционите театрални актьори и някои гейши.

Въпреки това, в югоизточна Азия тази традиция се е запазила по-дълго. За това днес в Тайланд, Виетнам и други страни често могат да се срещнат възрастни жени с черни зъби.

Африканците изразяват почитта си към вожда, като целуват земята, по която ходят.

Обичая да се затвърждава съпружеската вярност с целувка, идва от Русия.

Римляните, когато се поздравявали, целували очите си. За разлика от руснаците, които се целуват по очите при раздяла.

На някои места целувката се смята за престъпление. В американския щат Индиана и до сега съществува закон, който гласи: „Мъж със мустаци е забранено да целува човешко същество“. В щата Канектики е забранено да се целува жена по Великден. А на Седар Рапид, щата Айова, щерифът може да затвори всеки, който целува непознат.

Спортът винаги е бил популярно занятие и развлечение даже и за нашите далечни предци. Естествено, някои са потънали в забвение, но други са достигнали до наши дни, макар и не в първоначалния си вид. Защото е минало много време, възгледите на хората са се променили драстично, появили се ограничение и забрани.
Например в Йемен съществувал такъв вид спорт, като прескачане на камили.
Този спорт е бил много популяре в древното племе зараник.
Участниците в състезанието, трябвало да прескочат много камили и който успеел да направи това най-много пъти, ставал победител.
Днес това състезание отново е станало популярно.

Най-известното ловно оръжие, което използват много индиански племена в източната част на Амазонка е тръба, от която се издухват стрели. Понякога тя достига дължина 5 м. Изпращаните малки стрелички са с отровни върхове.
Любимата отрова на индианците от Амазонка е кураре. Алкалоид от кураре поразява централната нервна система на жертвата. Веществата влизащи в отровата на кураре не са биологично активни, когато попадат в организма през стомашно чревния тракт. Месото на животни, отровени с кураре може да се яде.
Едно от тукашните ловни племена – еквадорските хиваро са се прославили не само с оръжията си, но това, което обстрелват. Те убивали с тях враговете си. На убития отрязвали главата и я намалявали до размера на топка за тенис. Освен това образът на мумията запазвал предишния си облик. Технически този процес не може да се нарече балсамиране, но той предизвиква голям интерес за изследователите.
Костите на черепа се отделят чрез дълъг и тесен разрез в скалпела. Кожата на главата заедно с косата се вари във вода, съдържаща треви със стягащи свойства. На тези места, където преди са били костите на черепа, се слагат горящи камъни, като постепено се намалява големината им. Когато кожата достигне определените размери, камъните се отстраняват и разрезът се зашива.
Хиваро вярват, че тсантса – изсушената глава, дава на ловеца силата на убития неприятел.