В Китай съществува една интересна традиция. Всяка година се избират 10 човека за герои на страната, постъпките на които са се оказали значителни за обществото. Понякога герои стават и хора, чийто живот е почти незабележим за другите, а после се оказва, че те са пример за целия народ.
Едно младо момиче Мен Пейцз била обявена за такъв герой.
Нейните родители умрели, когато била на 5 години, но я осиновило семейство Лю.
След три години нейната приемна майка се парализирала, а приемния й баща напуснал семейството. Цялата грижа за жената прикована на легло, паднала на осемгодишното момиченце.
Мен готвела, перяла, чистила дома и се грижила за парализираната си майка. Освен това тя успявала да ходи и на училище. Лю успяла да оцелее благодарение на самоотвержните грижите и любов на дъщеря си.
През 2009 г. Мен постъпила в колеж в Линфен. Тя не могла да я остави. За това наела квартира близо до колежа и взела майка си със себе си. След това Лю получила безплатно лечение в близката болница.
След половин година майката можела вече да седи, а дъщеря й вярва, че един ден ще направи и първата си крачка.
Когато журналистите узнали за историята на Мен, за нея научила и цялата страна.
Жителите на Китай били много трогнати от такава самоотверженост.
Питали я:
– Как се справяхте през всичките тези години даже, когато бяхте още съвсем малко момиченце?
Мен отговорила:
– Никога не съм се замисляла за това, просто всеки път търсех изход от поредната трудност. Аз обичам майка си. Радвам се, че станах национален герой, но прекаленото внимание, което ми се обръща, ме притеснява.

Лингвистите Марк Дингенманс, Франциско Торета и Ник Енфилд  вярват, че има само една сричка в света общопризната от всички езици – “ Хм „.
Изследователите твърдят, че думата звучи поразително сходни в много езици , на всички континенти, от които те се заключават, че думата “ хм “ е универсална.
Лингвистите са внимателно проучени вариации на думата на десет езика.
Авторите анализират и други думи и изрази, използвани в разговор, но само на “ хм “ звучи почти еднакво на всички езици.
Междувременно някои лингвисти смятат, че “ хм “ изобщо не може да се счита и дума.
Доктор Енфилд смята, че основната функция на езика е вашият събеседник да ви разбира, както и вие него, независимо какви изрази, междуметия или звуци употребявате.

Холандски учени са установили, че междуметието „а“, което се използва, за да се обозначи молба за повторение на непонятна фраза, може да се приеме като универсална дума, която се е появила при различните езици при съвместното им развитие.
В проучването учените са направили извадки от 10 езика, включително и тези, които принадлежат на различни семейства: руски, италиански, испански, китайски, исландски, лаоски, холандски, Еквадор, ча-пала, австралийски език Мурин-пата и език сива, на който се говори в Гана.
Лингвистите са анализирали записи на ежедневни разговори и отделяли тези, в които се използвали междуметия, когато събеседникът искал да се повтори това, което не е чул добре. Фрагменти от записите за фонетичен анализ са били дадени на три независими “ слепи “ лингвиста, т.е. те не са знаели към кой език принадлежи това или онова парче. Във втората част на работата, извършена от компютър, сравняват испанското „а“ със същото междуметие в ча-пала.
Първо, учените установили, че „а“ е истинска дума, а не просто биологичен звук. Междуметието вградено в лингвистката система на един език се изменя в друг. Например, допълва се с поемане на повече въздух, ако това е характерно за езика.
Второ, то е много сходно фонетично в различните езици.
Трето, междуметието не е вродено и за да се използва е необходимо обучение. Децата започват правилно да го употребяват на 5 години.
Четвърто, не може да се да се замени с друга дума, защото то има голямо значение за устната реч.
От това, учените са заключили, че междуметието се е превърнало в универсална дума в резултат на това, че е придобило сходен вид при подобни функции.

На запад в китайските ресторанти на хората често се предлага в края на вечерята „печено с предсказания“.
Посетителите с нетърпение разчупват печеното във вид на полумесец, нетърпеливи да разберат какво ще им предложи съдбата по-нататък. Посланието, което е скрито вътре, понякога се оказва „пророческо“.
Такъв вид прогнози имат оптимистичен характер и се състоят от китайски поговорки, вдъхновяващ цитат или най-често са писани от творчески писатели на текстове за късметчета.
Работата на съчинителят на „предсказанията“ се състои в следното. В едно кратко послание, да даде надежда и да въодушеви този, който го чете. На пръв поглед , тази професия може да изглежда интересна и завладяваща, но скоро става скучна и еднообразна.
Творчеството е от ключево значение, както книга със вдъхновяващи цитати.

Някои източници твърдят, че испанският крал Филип II имал необикновен музикален инструмент. Той бил известен като „котешки клавесин“.
Този клавесин имал формата на продълговата кутия, разделена с преградки на четиринадесет секции. Във всяка секция поставяли предварително подбрана котка.
Тези котки били „прослушвани“. Претендентът настъпвали по опашката, а „настройващият“ инструмента според височината на котешкия глас разпределял „певците“ по секции. Главите на котките се виждали през отвор, а опашките били жестоко стегнати под клавиатурата.
Когато се натискал клавиш, остра игла попадала точно върху опашката на съответната котка и животното мяукало.
Свитата на краля редовно „свирела“ на този клавесин мелодии, като предварително се упражнявали на този инструмент за мъчения на животните.
Такава жестокост спрямо тези пухкави създания може да се обясни с това, че църквата по това време обявила котките за свързани със сатана, по-точно за негови помощници.
А черните котки били най-преследваните между останалите свои събратя.