1-ви май, традиционно барбекю, излети и весела почивка. А знаете ли как са празнували преди 1-ви май?
Повечето хора знаят, че 1 май е Международния ден на труда. Много хора си спомнят плакати с лозунга „Мир! Работа! Май!“, знамена, манифестации. За някои от тях това, все пак е празник и носталгия, за други просто допълнителен почивен ден. Но не всеки знае, че 1-ви май може да има няколко „магически “ значения.
Независимо, че нашата планета е дом на много различни народи с техните вярвания и традиции, този ден е отбелязан в много календари.
В нощта на 30 април срещу 1-ви май, е обозначена като “ нощ на вещиците “ или „Валпургиева нощ“. В този ден, всяко зло идва “ в светлината“ и се устройват сборища.
Келтите и друидите нарекли този празник Белтейн, който също още се нарича „началото на лятото“ и “ Маят на Ева“. Родното място на този празник, с право може да се счита Ирландия. Названието на тържествата, грубо се превежда като „брилянтово сияние на огъня“.
Вярвало се е, че на този ден бог – един юноша става мъж и се запознава с богинята на жените, извършвало се е тайнството на ритуала брак. След, което следвала нощ на страсти и зачатие на нов живот. Това символизирало плодородието, прераждането на пролетта в лято.
За тържеството се приготвяли предварително с изпечени курабийки, всички видове сладкиши, запасявали се с вино и сушени билки. С настъпването на здрача, запалвали огньове – символ на слънцето, топлината, светлината, радостта и плодородието. Това бил фар за силите на доброто. Двойки прескачали огньове, държейки се за ръце. Животновъдите подгонвали добитъка си между огньовете, за да го очисти от болест, уроки и да се подобри плодовитостта им. Около огъня се завъртали хора и била възхвалявана богинята на май, призовавайки я да дари топлина и роса, светлина и живот.

Това е много древна китайска традиция. Тя е цяла философия. По този въпрос няма малки неща, тук всичко е важно – от характера на огъня до водата и съда. Даже мислите и разговорите по време на чайната церемония имат значение. Тази традиция се е развивала през вековете.
Първото споменаване за тази вълшебна напитка е още от преди 5000 години. В повечето случаи това са легенди. Сега е трудно да се каже кое е измислено и кое е исторически факт. Но и до днес те се  предават от поколениия на поколения.
Една от легендите гласи, че древнокитайският земеделец Шен Нун изучавал тревите и изследвал въздействието им върху себе си.Веднъж опитал непозната трева, отровил се и паднал на земата под друг неизвестен храст за него. Затваряйки очи, той усетил как капка роса се допряла до устните му, тя се била плъзнала от листата на храста над него. Почувствал облекчение и разбрал , че растението е полезно.
Така китайците започнали да събират чудодейните листа, варили чай от него и го използвали за лекарство.
Такова лекарство можели да използват само богатите. Едва  при династията на Ханг чаят станал най-распространената и достъпна напитка. От тогава започнали да се преработват и отглеждали чаени листа.
Освен това чаят засегнал и културата на нацията. На него посвещавали литературни произведения, писели му песни, изобразявали го в картините си.
Имено през този период се отнася първото пълно описание на чайната церемония и вързаната с нея традиции – „Ча цзин“ («Трактат за чая“) от известния поет през тази епоха Лу Юй.
Начинаещите, които изучават културата на чай, трябва да се запознаят с копие от трактата, защото в него са събирани и описани всички сортове чай и методи за подготовка му, чай културните традиции в различните провинции, разликата между вода от различните източници.
Лу Юй и до сега се почита в Китай като чайно божество. Статуетката му, изобразяваща го, с чаша чай в ръка стой на видно място в стаите, където се пие чай.

При православните датата за празнуване на Великден е много по-проста от тази на при католиците.
За православните този ден съвпада с първата неделя от пролетното пълнолуние, а при католиците освен това влияят и някои други фактори, които всяка година варират.
През XVI век Римокатолическата църква е провела календарната реформа, целта на която е била да се въведе нов метод на изчисляване на Великден. Тя е била съставена от неаполитански астроном Алойзиъс Лилием и немски монах и йезуит Кристофър Клавиес.
Разликата в датите при католици и православни се обуславя от различните дати на пълнолуние и разликата между слънчевите календари – 13 дена в XXI век.
Великден при католиците в 45 % от случаите е една неделя преди празника при православните, в 30 % от случаите съвпадат, 5 % – разлика от 4 седмици и 20% – разлика от 5 седмици. Разлика от 2-3 седмици не се случва.
Интересното е, както твърдят западните медии, че католици от Светите земи, започвайки от тази година ще преминат към пасхалната източна традицията и ще празнуваме Възкресение Христово в един ден с православните. За това е съобщил главата на францисканското попечителството на Светите земи свещеник Пиербатиста Пицабала.

Този празник е свързан с „Влизането на Исус Христос в Ерусалим“. Всеки християнин е добре запознат  с този етап от живота на Христос.
Както е написано в Евангелието от Матея, Исус след чудотворното възкресение на Лазар решил да влезе в Ерусалим, като своя предшественик цар Давид.
Виждайки го как се спуска от Елионския хълм, народът го приведствал:“Осанна! Благословен, който идва в Господното име!“ и застилали пътя му с палмови клонки.
Така в Ерусалим са срещали особено важни персони.
Почитта и уважението, което гражданите оказали на Христос, предизвикало негодувание от страна на фарисеите, които не се поколебали да обвинят Исус в опит за сваляне на римския Цезар и подстрекателство към бунт.
И все пак, в този знаменателен ден вярващите жители на Ерусалим с чисти намерения отворили сърцата си към Бога.
В памет на тези чистосърдечни пориви в този ден, християните по цал свят използват в църковните ритуали клонки от дърветата, най-често за това се използва върбата, първото дърво събудило се от зимен сън под лъчите на пролетното слънце.
Този празник има две значения: Той е символ на признаването на Исус Христос като Месия и преобраз на влизането на Човешкия Син в Рая.
Атеистите в различни страни, заедно с вярващите, не остават безразлични към този велик празник. Макар и да не разбират истинската същност на празника, те приемат Цветница като символ на пробуждането и пролетното обновяване на природата.