Въпреки, че учените са направили големи крачки в създаването на изкуствени роботизирани протези за хората, днес тези разработки са далеч от перфектните. Причината е, че повечето изкуствени имплантанти не са съвместими с живите тъкани на тялото. Освен това, имплантирани сензори са в състояние да поддържа едновременно само няколко сигнала. За да може една робопротеза да извърши просто човешко движение или завъртане до сега е било доста сложна задача.
Но сега протезата може да бъде наистина перфектна. В това са убедени сътрудниците на агенция за изследвания на отбраната DARPA. Група учени са успели да създадат уникален електронен интерфейс, способни да свърже протезата, чрез лазерно лъчение, с оптична система от кабели. Според разработчиците на последните видове изкуствени крайници, при създаването на който се използва тази технология, на човека ще се осигурят  по-плавни и естествени движения.
Срока на експлоатация на такова устройство е много по-голям, а проблемите относно отхвърлянето на интерфейсните елементи от организма могат да бъдат напълно забравени. Този проект е стартирал през 2005 г., след като изследователите са открили, че нервните клетки могат да комуникират с помощта на инфрачервено излъчване. DARPA е отделила повече от 5,5 милиона щатски долара, само за една година, за да се създаде робопротеза с използване на инфрачервени лазери.
До момента учените са успели да създадат напълно уникален нов микропревключвател. Той представлява мека желеобразна сфера, чийто диаметър е няколко стотин микрона с тънак проводник от оптично влакно. Структурата на този сензор, за разлика от остарелите металически и други по състав сензори, го прави практически съвместим с тъканите на организма. Безжичният оптичен канал позволява да се прехвърлят по-големи количества информация. В същото време, нейната обработка е толкова бърза, че в допълнение към сканирането на сигналите в мозъка, се активира и обратната връзка, която се явява работа на отделните неврони. Това позволява на човек да усеща допира до гореща повърхност. Така се добива максимална точност на естествените движения при манипулиране на предметите, които могат  и да не бъдат в полето на зрението.
Според инженерите на DARPA, робопротезата от новото поколение ще бъде сваляща крайник, с набор от оптични кабели, които ще се прикрепят към нервните окончания на човека. Масовото производство на тези устройства ще се очакват не по-рано от 2020г. Сега, американските експерти са ангажирани с дообработване на датчици, способни да четат  свръхслаби сигнали от единичен активен нерв, което ще направи изкуствен крайник подвижен и чувствителен, както и живият.

Учените са изградили за първия пълен компютърен модел на растежа на снежинките.
С изучаването на формите се е занимавал още Кеплер. В своя труд Strena Seu dе Nive Sexangula, написан през 1611, той открил, че снежинките притежават симетрия от шести порядък, т.е. преобразяват се при завъртане на 60 градуса и кратни на него ъгли.
През 1954 г. японецът Ukitiro Nakaya експериментално е открил зависимостта на формата на снега от температурата и пренасищането на въздуха с водни пари. Оказало се, че снежинките могат да бъдат разнообразни и могат да имат и  неправилна форма.
До неотдавна учените не можели  да създадат модел, който би позволил да се получат множество „неправилни“ снежинки.  В рамките на новата работа, изследователите са направили точно това. Според авторите новия метод е ефективен благодарение на разработените от тях вариации от изчислителни методи.
При моделирането са успели да получат снежинки с формата на кухи колони, призми, силно разклонени и съвършено плоски. Всички тези форми са наблюдавани в природата. Освен това, изследователите отбелязват, че са намерили емпирична линейна зависимост между нивото на пренаситеността и скорост на растежа,  да се проучи динамиката на тази практика е трудно. Изследователите твърдят, че теоретиците подценяват въздействието на ефектите, свързани с повърхностната енергията на кристалите.

Идеята за придвижване на влакове на малка височина над земята не е нова, но досега нямаше  развитие за общественият транспорт.
В Япония скоро са пуснали в експлоатация безконтактен хибриден автобус, отчасти използващ същата технология.
Маршрутът на превозното средство е само 4,2 км около местното летище.
Но за това пък автобусът може да се похвали с 60% намалена консумация на енергия.

Дизайнерът Омер Сагив от Лондон е разработила футуристичен автомобил със слънчеви батерии. При създаването на автомобила е използвал алуминий.
Слънчевите панели са прикрепени към един алуминиев профил с помощта на гъвкави, тънкослойни модули. Транспортът на бъдещето представен чрез автомобила SPV ще има и система за охлаждане, която може да защити водача от външната топлина. Аеродинамична форма на превозното средство не само ще увеличите скоростта му, но също така ефективно ще събира слънчевата енергия.
Събраната слънчева енергия може да се използва и за източник на енергия в дома на шофьора.
Въпреки преимуществата на този автомобил, съвременното му използване е практически невъзможно, тъй като колата е много крехка. Трудно бихме си представили такава кола по нашите пътища.
Автомобилът е предназначен преди всичко за пътуване в пустини и местности без растителност.

Може би в близко бъдеще да прикачиш телевизор и друго оборудване към стената ще бъде тривиално. Учените от университета в Масачузетс са създали материал с уникални свойства.
На демонстрацията материала е имал размери 10х10 сантиметра. С негова помощ е прикрепен 42-инчов LCD-TV. Като цяло, материалът може да издържи повече от 300 килограма. Освен това, на велкрото не оставят следи след отстраняване на товара.
Идеята за създаването на Geckskin изследователи са взели от дивата природа, което се е отразило  и в името му. Гущер е в състояние да се движи в почти всяка вертикална повърхност, поради микроскопичните косъмчета, разположени на краката му.
Група от учени състояща се от специалисти по материалите и  биология открили, че гущерите не само се прикрепят благодарение на „косъмчетата“, но и координират работата на костите, сухожилията и кожата при движение.
Geckskin е тъкан, изработена от композитни материали с мека подплата примесена с по-твърда част, пригодена да се използва на каква да е повърхност. Освен това материалът не губи свойствата си с течение на времето, а и леко се снема.