Във век, в който напълно се налага господството на компютрите, хората все по-рядко взимат в ръцете си обикновена писалка. Поради това броят на тези, които имат проблеми всеки път, когато искате да напишете нещо на хартия, се разраства всеки ден.
Жертви на всеобщата компютризация, са учещите се да пишат деца, старци, на които треперят ръцете и много други, които срещат трудности при среща с хартия и писалка. На тях навярно ще помогне вибриращата писалка, разработена от немската компания Lernstift.
Сензори в дръжката на писалката определят направлението и честотата на колебанията на ръката на пишещия човек и със своите вибрации ги гасят.
Почерк, може и да не стане калиграфски, но поне може да се разбере.
Ценността на вибриращата писалка не е само в това, че може да се пише разбрано и красиво, но и грамотно. Датчици сигнализират всеки път, когато потребителят допуска граматическа или друга грешка.
За целта разработчиците са въвели два режима: калиграфически, в който се отделя внимание на почерка и орфографически, когато писалката следи не за това как, а какво е написано.
Интересното е, че изобретателите на чудото писалка Фолк и Менди Волски започнали работа над нея, след като собствения им син започнал да се учи да пише.

Както е известно китайците са изобретили компаса в епохата на династията Мин.
Но на скоро са го усъвършенствали, привеждайки го към изискванията на новото време.
В САЩ на пазара се е появил цифров, електронен компас, които фиксира зададеното направление на маршрута и показва на пътешественика, в каква посока да се отклони.
Освен това компаса не трябва да се държи хоризонтално, както се налага при обикновения компас с магнитна стрелка.

В Япония са изобретили материя, която абсорбира достатъчно количество слънчева енергия и може да служат като зарядно устройство за мобилен телефон.
Собственикът на дрехи направени от тази тъкан, за да зареди телефона си, просто трябва да включи захранването върху дънките или пуловера си.
Платът не е пуснат още в производство и продажба, тъй като учените смятат, че е необходимо някои неща да се доправят, преди да се отправи към пазара.
Преди да се пристъпи към търговската страна на нещата, трябва да се решат редица въпроси. Става въпрос за покритието на плата, за съединителните проводници и за увеличаване на срока на живот на тъканта.
С разработчиците на „чудния плат“ вече са се свързали редица производители, които са се заинтересували от изобретението.

Тази година през февруари официално ще се открие антарктическа станция Halley VI проектирана от Hugh Broughton Architects.
Изследователска станция се състои от няколко отделни модула, които могат лесно да бъдат транспортирани от едно място на друго заради огромните крака със ски, които са на разположение на всеки модул. Способността на  станцията да се движи увеличи срока за експлоатация. До сега поради движението на леда в Антарктида полярните станции „дрейфат“ и всяка година постепенно се отделят от пътвоначалното си местоположение, а това пречи на точността на наблюденията.
Халей VI се състои от осем взаимосвързани помежду си модули. На станцията ще могат да пребивават повече от 50 учени.
Всеки модул има подвижни хидравлични крака. За да смени местоположението си станцията трябва да се свърже само с машина, която да я изтегли.

Европейската комисия е одобрила финансирането на най-големия и най-амбициозния проект за симулиране на човешкия мозък.
Неврологията изучава устройството, функцияте, развитието, генетиката, биохимията, физиологията и патологията на главния мозък.
Изследванията в тази област се извършват в много страни, изследователски институти и частни фирми. Те генерират огромен потока от данни. Но през последните години стана ясно, че това ще отнеме още едно десетилетие преди ние старателно да изследваме и документираме всеки ген, протеин, клетки и синапс, участващи в сложната машина наречена човешкия мозък, дори не можем да я проследим при различни обстоятелства, възрасти или да наблюдаваме как влияят всички възможни заболявания.
Това е огромна работа. В действителност, ние сме само в началото. За да се опрости работата на учените е нужно да се създаде общ стандартен  модел на човешкия мозък, на базата, на който ще се правят изследванията. Нужно е да се обедини тази база от огромна информация събрана до сега и да се продължи по-нататък.
Human Brain Project е съвместен проект, който ще събере десетки университети от различни държави членки на ЕС, както и САЩ, Израел и други страни. Целта на проекта е да се създаде единна, отворена платформа за експерименти със симулационни функции на човешкия мозък. Могат да бъдат разработени и нови компютърни модели, симулации и тестирания за нови методи на лечение при различни болести.
Предполага се, че симулацията на мозъка, дава възможност да се ускорява експерименталната процедура. Ако се добави в база цялата информация, която е събрана от експериментите до сега, то за бъдещия модел те могат да се използват за симулации в други експерименти.