За Олимпийските игри през 1984 г. в Лос Анджелис, Макдоналдс стартирала маркетингова кампания.

За всеки спечелен от американските атлети бронзов медал посетителите на Макдоналдс щели да получат безплатна чаша кока-кола, за сребро – порция пържени картофки, а за златото – Биг Мак.

Тази акция едва не довела компанията до финансова катастрофа. Причина за това било решението на съветското правителство, да не изпрати делегация на тази Олимпиадата.

Така американските спортисти спечелили повече медали, отколкото било запланирано.

Аржентинският вратар Карлос Роа, който играел в испанския отбор на „Майорка“ на върха на кариерата си, обявил нейното завършване, въпреки че от него се интересували „Челси“ и „Манчестър Юнайтед“.

Решението си той обяснил по следния начин.

Карлос Роа очаквал края на света, който трябвал да настъпи по това време.

След това той отново се върнал да играе футбол, но участвал в отбори от по-ниски дивизии.

Норвежкият биатлонист Магнар Солберг практикувал стрелба през лятото, лежейки в мравуняк. Това било замислено от треньора му.

Такова упражнение учел спортиста да се концентрира в мишената и да не се разсейва от външни фактори и умора.

Солберг, до извършването на подобни тренировки, не е печелил медал дори на световното първенство.

През 1968 г. е станал олимпийски шампион в Гренобъл и повторил успеха си в Сапоро.

На първите седем Олимпийски игри дължината на маратона се изменяла в границите от 40 до 42,75 км.

Съвременният стандарт за разстоянието е установен по време на Лондонските игри през 1908 г.

Незакръгленото число даже не е свързано с обръщането на единици, в британската система то се е равнявало на 26 мили и 385 ярда.

Организаторите отначало се ориентирали върху 26 мили, което било разстоянието от замъка Уиндзор до Олимпийския стадион, а останалите ярдове спортистите изминавали в по-голямата част от стадион до кралската ложа.

Полото се е появило първоначално при тенисистите.

Такова е облякъл десетократния победител на турнира Големият шлем французина Рене Лакоста през 1926 г.

След година Лакоста поставил на своята фланелка изображението на крокодил.

След приключване на спортната си кариера, той основал със с тази емблема своя марка дрехи  Lacoste.

Новият вид пола били носени не само от тенисисти, но и от други спортисти, особено играчите на поло.

Така под такова име тази дреха се закрепила в общо разговорния език.