Знаете ли кой е първият алпинист? Не, той не е от нашето време. Ще ви се стори странно, но първият „катерач“ е още от римско време. И това е бил император Адриан, живял между 76-187 година.
През 121г. той се изкачил на връх Етна по поетически причини. Желанието му било да види зората на слънцето. Една година след изкачването му Етна изригнал лава и пепел в следствие, на което загинали много хора.
Интересното е, че поетическата натура на Адриан се проявила дори на смъртния му одър, когато написал предсмъртно стихотворение за себе си. Макар и жесток, той много е направил за Рим като император. Неговата гробница, замъка на св. Ангел и до днес е в Рим.
Нека от историята да се прехвърлим към постиженията в алпинизмът. Днес са покорени едни от най-високите върхове, като Еверест, Лхотце и Чегори. Може странно да ви прозвучи, но и днес има височини, които не са достигнати. Нима са се свършили смелчаците или тези върхове са непостижими за хората? Коя е причината на тях да не е стъпвал човешки крак?
Най-високият от тях е Гандхар Пуенсума висок 7570 метра и се намира в Бутан. Причината поради, която този връх не е достигнат е просто смешна. В Бутан е забранено по закон да се изкачват върхове по-високи от 6000 метра. Въпреки, че през 1998г. японска експедиция е получила разрешение, местните власти в Бутан не са ги допуснали до върха.
Има и други върхове, на които човешки крак не е стъпвал и причината не е забрана. Такъв е Сасер Кангри II Изток висок 7518 метра.
Не мога да отмина с мълчание така наречения връх на смъртта Чогори. Разположен е в Кашмир и е 237 метра по-нисък от Еверест. Мнозина алпинисти са дръзвали да се изкачат на него, но всеки четвърти е загивал. Истински връх на мъртъвци.
Интересното е, че през 1902г. първи атакувал върха окултиста Алистър Кроули. Опитът му бил неуспешен. Чогори е покорен през 1954г, от италианците Лино Лачедели и Ахил Компаньони. Този най-труден маршрут е наречен от знаменития Рейнхолд Меснер „самоубийствен“.
През 1986г. към върха тръгнали двама поляци Ежи Кукучка и Тадеуш Петровски. Петровски загинал при слизането, а Кукучка след 3 години при покоряването на Лхотце. До сега нито един алпинист не е рискувал да тръгне по техния маршрут.
Колкото трудни и недостижими да са върховете на Земята, те имат своите покорители. Силата, мъжеството и упоритостта винаги побеждават.

Всеки от нас е наблюдавал бънджи скокове ако не в действителност, то поне по телевизията. Вероятно малцина биха се опитали да участват в такъв вид спорт, но числото на привържениците му расте непрекъснато.
Бънджи скоковете са били част от древен ритуал на аборигените населяващи острови в Тихи океан и редица племена от Южна Америка. По време на ритуала мъж от племето скачал от голяма височина, като единия му крак бил завързан с лиана.
През 1970г. подобни скокове правели членовете от клуба на опасните спортни увлечения в Оксфордския университет. При опитите си те използвали съвременни технологии.
Видеозаписите на тези скокове са вдъхновили новозеландският спортист Ей Джей Хакет да направи свои опити. Със свой приятел скиор – Хенри Ван Ешем са изпитали еластичността на различни видове въжета, като съответно правели и необходимите изчисления.
Първите експериментални бънджи скокове Хакет е направил във Франция с аеростат на височина 90 метра. През 1987г. той е извършил своя „неотразим“ скок от Айфеловата кула в Париж, която е висока 114 метра. Този експеримент не е останал незабелязан. Любителите на силни усещания в различни страни са се заинтересували от изобретението на новозеландеца.
През 1988г. Хакет оборудва в родината си няколко места за бънджи скокове и създава компания, която обслужва тези места.
Първите технически приспособления за такъв вид скокове най-напред намерили приложение на мост построен над река Каварау, който се извисявал на 43 метра височина над водата.
До днес клиентите на Хакет са направили повече от един милион скокове, а изобретението му се е разпространило в много страни, където са били основани клубове за бънджи скокове.
Най- високата постоянно действаща „тарзанка“ е разположена в националния парк на Южна Африка. Тя е поставена на мост с височина 216 метра. Времето, през което пада смелчагата опитал това съоръжение, е само 7 секунди, а скоростта в най-ниската точка на падане достига 220 метра в секунда.
Феновете на бънджи скоковете скачат не само от специално оборудвани места. Такив