Някои композитори получили от търговци на вино и коняк оригинални музикални поръчки:

„Напишете мелодично красива музика към изпратените ви куплети, възхваляващи различни сортове вино, коняк, шампанско ….“

Предлаганият хонорар бил доста голям и много композитори тайно се захванали да пишат музика по зададените стихове. Малцина биха устояли на такова изкушение.

Веднъж при един такъв композитор дошъл негов приятел. Когато гостът влязъл, забелязал как домакинът бързо скрил нотните листове.

– Какво съчиняваш? Нещо неприлично ли е? – попитал гостът.

– Честно казано, ти почти позна, – с усмивка казал домакинът. – Съчинявам музика за един посредствен коняк. … Мисля, че моят „музикален коняк“ е много по-приятен от истинския.

Веднъж Иванов бил на гости на Александров, празнували поредната награда.

Събрала се изключително мъжка компания, нямало изобщо жени. Към полунощ всички гости си тръгнали.

Иванов е много разсеян човек и затова си помислил, че той е домакинът и че не той, а Александров му е дошъл на гости.

Александров като забелязал, че Иванов не бърза да си тръгва, го поканил в кухнята, за да изпият по едно кафе.

Като възпитан човек Александров не можел да каже на Иванов, че вече е време да се прибира, Иванов мълчал по същата причина.

Накрая Иванов не издържал и казал:

– Късно е вече, ако искате мога да ви предложа колата си. Ще пристигнете у дома си в пълен комфорт ….

Когато всичко се изяснило, двамата дълго се смели на разсеяността на Иванов.

Докато децата откриват един нов свят, родителите имат достатъчно време, за да се изненадат от „мъдростта“ им.

Една майка, след като заварила поредната бъркотия, която е създала дъщеря ѝ, казала:

– Какво си направила пак? Така сама си вредиш на здравето.

Малката умница погледнала съвсем сериозно майка си и отговорила:

– Моля, всички претенции и изисквания отнесете към производителя.

Златко заяви на жена си:

– Отивам на риболов с приятелите си.

В действителност това бе кодовото име на „запой с приятелите“.

За да покаже, че няма да си губи времето, Златко взе и пет годишния си син.

Когато пристигнаха всички се настаниха под сянката, макар и до реката и започнаха да празнуват, а малкия Петьо бе оставен сам да се грижи за себе си.

Момчето се къпа, плува и много изгоря.

Изведнъж Златко усети, че нещо не е, както трябва. Погледна сина си и изтръпна. Цялата му кожа бе станала яркочервена.

Златко бързо грабна сина си и ги закара до близката болница. Там една възрастна сестра го намаза с нещо и Петьо се оправи, но през цялото време, чете конско на бащата:

– Как можете да тръгнете на риболов с дете. Децата трябва да се пазят. Лятото дойде и те му се радват, но …

Вечерта бащата и синът се върнаха в къщи. Бащата се чувстваше виновен и изплашен, а синът ядосан.

– Какво се е случило? – попита майката на Петьо.

– Докато татко ловеше риба на сянка, на мен се нахвърли лятото…..

Днес по телефоха се получи странен смс:

„Твоят приятел ти изневерява, не с едно момиче“.

И този смс предизвика поредица от въпроси:

От кога си имам приятел? Отдавна ли се срещам с него?

Но най-странното беше:

Какво ще кажа на жена си?

Да плачеш или да се смееш!?