Спартак Мишулин получил ценен подарък – златен часовник.

Отишъл в ресторанта, където се събирали артисти и кинодейци, за да види там някой познат.

В ъгъла на заведението видял А. Панкратов-Черния. Мишулин не могъл да се сдържи и отишъл да се похвали:

– Ето, братко, получих ценен подарък. Златен часовник!

– Не може да бъде! – казал Панкратов-Черния. – Я покажи!

– Ето гледай, но само на моята ръка. Страхувам се да сваля такава скъпа вещ.

– Той целият ли е от злато? – позаинтересувал се Панкратов-Черния.

– Абсолютно.

– Невероятно! А стрелката показваща секундите и тя ли?

– Разбира се! – с гордост отговорил Мишулин, любувайки се на часовника си.

– Слушай, дай с тази стрелка дето показва секундите да си купим водка и да се почерпим по случая, за какво ти е нужна тя? – неочаквано предложил Панкратов-Черния.

Един пенсионер разказвал:

– Когато бях млад офицер, често се налагаше да се местим. За това дълго време приучвах семейството си да не съхранява ненужни вещи. И те бързо свикнаха.

– А сега как е? – попитали го приятелите му. – Нали си пенсионер и не се налага да се премествате?

– Сега, да кажем чета вестник. Доходи ми се до тоалетната и отивам веднага. Когато се върна вестникът вече го няма, те са го изхвърлили.

Едно семейство вървеше по главната улица, мъж и жена с момче на седем и момиченце на четири години. На тротоара бе седнала жена с малко дете и просеше.

Синът се обърна към баща си:

– Татко, дай ми една монета, за да дам на тази жена.

Мъжът даде не само на него, но и на дъщеря си, която безмълвно протегна ръка.

Момчето отиде до жената, даде ѝ парите и каза:

– Нека Бог да ви благослови!

Момиченцето също изтича до жената с малкото дете, подаде парите и тържествено каза:

– Нека Бог да ме благослови.

Малката бе чула, какво каза батко ѝ, но не бе доразбрала май нещо ….

Това се случило през 1992 г. в Москва. Времената били смътни и несигурни.

Двама млади братя в Христа след урок в Библейското училище, били под впечатление от урока, който чули. Сърцата им горели за Господа.

Влезнали двамата в един тесен асансьор, а с тях се качил и един младеж на 17 години.

Двамата в един глас се обърнали към младежа:

– А ти умит ли си от кръвта на Агнето?

Младежът паднал на колене от страх и извикал:

– Момчета, моля ви не ме убивайте!

Двамата едва го успокоили ……

Когато Линкълн научил, че южняците заловили няколко генерали и целия обоз, той извикал:

– Каква ужасна загуба!

А след това Линкълн обяснил на сътрудниците:

– В крайна сметка, всяко муле струва двеста долара.