Ники се молеше „усърдно“ сутринта:

– Господи, помогни ми. Знам, че в мен живее тази сила, която е възкресила Исус от мъртвите. Тогава защо тя не може сутрин да ме вдигне от кревата.

След това Ники седна на масата и бързо изяде закуската си. Когато се сети, че не се е помолил преди ядене, за да му е чиста съвестта каза:

– Господи, благослови храната, която вече е в мен.

Баба Вера бе възрастна жена. Синът ѝ, който живееше в Марсилия, я покани по празниците да им иде на гости. Възрастната жена се притесни, но реши все пак да отиде. Щеше да види скоро родилия  се Валери.

Баба Вера се качи на самолета и отлетя към Марсилия. По време на полета заспа и пропусна закуската. Викаше стюардесата и с жестове се опитваше да ѝ обясни, че не е яла и иска да ѝ донесат закуската, но нямаше резултата.

Тогава тя прибегна до нещо, което бе чувала.  Тя не знаеше френски, но реши да изкаже фраза, която и се стори подходяща за случая. И баба Вера произнесе набор от звуци, които изобщо не разбираше, но наподобяваха някакво френско произношение.

– Мосю, же не манж па сис жур – Monsieur, je ne mange pas six jours (Господине аз не съм ял от шест дена).

Това бе фраза, от „12-те стола“, с която често се шегуваха, след като гледаха филма, когато някой бе гладен.

Изненадващо, но това проработи. Веднага получи, не една, а две порции от полагащата ѝ се закуска, но всичко трябваше да изяде под грижовния поглед на стюардесата.

Има криза почти навсякъде и  за това момичето бе повярвало, че тази женица не е яла от шест дена.

Днес Мария реши да обясни на малката си дъщеря, за какво са необходими на човек веждите. И тя започна малко по-отдалеко:

– Лили, ти вече знаеш защо на човек са му нужни очите?

– Да, за да вижда, – бързо отговори детето.

– А носа?

– За да диша и мирише, а устата, за да се храни и говори, – каза Лили отегчено.

– Добре, а за какво са му на човек веждите, знаеш ли?

– За да не бъде глупав.

Когато видя учуденото лице на майка си Лили поясни:

– Е какво толкова? Лице без вежди изглежда глупаво.

Валери бе малко момче, почти четиригодишно дете.

Той подритваше топката в къщи и без да иска удари полилея. В резултат на това падна един плафон на пода.

Валери разбирайки, че е направил нещо лошо, се скри под масата.

След като изчака малко и се увери, че никой няма да му се кара, излезе изпод масата, въздъхна и обобщи:

– Навярно и Бог не е успял да забележи …..

На една сервитьорка бяха дали поръчка за пресен сок от грейпфрут.

Готвача изстиска плода, както бе нужно и подаде чашата със изстискания сок на сервитьорката.

Когато клиентката подуши сока, се намръщи и каза:

– Този сок е прокиснал. Занесете го обратно и кажете на готвача, че искам сок от пресен плод, току що изстискан.

Когато сервитьорката се върна с отказаната поръчка, готвачът стоя няколко минути, като зашеметен.

След това отля половината сок от чашата и я доля със сок от един пакет.

Когато промененият сок бе отнесен на капризната клиентка, тя остана доволна.