Веднъж в един град въвели нова атракция.
В басейн пълен с вода, пуснали гладна акула и обявили: „Който преплува басейна ще получи награда от един милион долара.“.
Имало много хора, но никой не искал да рискува.
Изведнъж един мъж скочил в басейна и започнал бързо да гребе. Само за миг се оказал от другата страна и изскочил бързо от басейна.
Събрали се репортери. Преди да му връчат наградата, те започнали да му задават въпроси.
– Наградата ще почака, – казал героят, – първо искам да разбия мутрата на този, който ме бутна.

Веднъж Бог дал указание на своите служители да не мъчат главите на хората с пророчески сънища, поличби, знамения, а  да преминат на мобилна комуникация. Така от небето към земята дошъл първия SMS:
Смърт (19:20): Аз ще дойда утре в 10:00. Приготви се, нещастнико!
Тъй като съобщението било предадено от приемните покои на Небесната канцелария, отговорът получил апостол Петър:
Добри: (19.21): Какви хора сте, с вас човек може… Оля, моля те промени ника си.
Апостолът изтръпнал и написал на клавиатурата:
Петър: (19.23): Опомни се момче! Утре ще те удари кола! Моли се за спасението си!
Отговора бил мигновенен:
Добри: (19.24): Точно сега ли? Разкарай се!
Петър: (19.25): Успокой се! Аз съм ти приготвил интересно място. Прости се с любимата си Оля…
Добри: (19.26): Пешо ти си мекотело. Заради Оля ли? Взимай я, щом така ти се иска….
Апостол Петър ядосан изпраща още два SMS от рода на: „Може ли да се отнасяш така към жените..“ и „Как смееш да ми предлагаш невинно момиче….“.
В резултат се изписват SMS-си, съдържанието на които с печатен текст не може да се възпроизведе…
– Господи Боже! – извика  отчаяно апостол Петър, – Каква напаст само…
Бог спокойно попита:
– Какво гърмиш като ерихонска тръба? Колко пъти съм ти казвал да не вдигаш толкова шум в небесата! Това не ти е Народното събрание!
– Как да не викам, – отговори  угрижен Петър. – Сега те не искат и да умират. Портите на ада ще ръждясат.
– Няма да ръждясат, – каза Бог и взе разпечатката.
Внимателно изучавайки преписката, Бог реши лично да се свърже със собственика на злополучния мобилен телефон.
Бог (19.45): Сине мой! Обичам те с моята божествена любов! Какво можеш да направиш? Съдбата е решила да ни срещне. Не се съпротивлявай, аз лично ти обещавам място в рая. Ще ти хареса, вярвам в това.
Небесното войнство се лепна  за монитора и зачака, но отговор няма.
След няколко часа, когато напрежението  достига  критичната си точка и небето е готово да се разкъса от гръм и мълния… се появи  следното съобщение:
Добри: (22.45): Оля! По дяволите! Обичам те! Но пръстена ще си го купиш сама! Ще се видим утре в ритуалната зала за подписване…И моля те, смени си ника!
Късно през нощта Бог извади книгата на съдбата. Отвори я на „Добри“. Дълго три и писа, пъшка и въздиша, а накрая зачерта всичко и написа с големи букви: „Нека да живее Добри, – помисли малко и добави, – но само съчетан с Оля!“
И сърцето му се изпълни с чувство на изпълнен дълг…

През 2001г английският певец и музикант Батт издава албум с кавър версии на класически произведения. Между тях имало  «A One Minute Silence»“, което представлявало една минута тишина.
Скоро след това собствениците на авторските права на произведенията на Джон Кейдж, известен със своята пиеса „4’33“ „, която съдържала тишина, са заявили намерението си да дадат под съд Батт, който копирал тишината.
Композиторът заявил, че неговата тишина няма нищо общо с тази на Кейдж. Въпреки всичко му се наложило да води преговори и за да не се стигне до съд се наложило да плати шестцифрена сума за компенсация.

В Ню Йорк тъмнокожа жена искала да стане член на една църква. Пасторът я изгледал от главата до петите и казал:
– Разбирате ли, ние сме една много специална църква в този град. Нека да направим така. Вие ще попитате Бога, дали вашият характер и останалите ви достойнства подхождат за нас и ако той каже: „ДА“, то няма никакво препятствие да станете член на нашата църква.
След една седмица жената отново дошла.
– Последвах съвета ви и попитах Господа, дали подхождам за вашата църква.
– И какво ви каза той?
– Той ми каза: „Дъще моя, нямам нищо против, да ви видя в тази църква, но помисли това е едно много избрано общество. Аз вече няколко години се опитвам и не мога да попадна в него“.

Най-добрия приятел на човека е кучето. А ние имахме огромен черен дог. Много възпитан и изключително умен. Любимото му занимание беше да стои на прозореца и да гледа на улицата.
Представяте ли си колко е голям дога? На него не му е нужно да се изправя на задните си лапи за да гледа през прозореца. Обикновено сядаше на перваза, поставяше главата си на дантелените завеси, които свиваше на топка, поставяше лапа до главата си и гледаше, какво става навън.
От другия вход съседката, възрастна жена, която много недовиждаше, всеки ден надничаше и странно какво ли толкова гледаше.
Била подала оплакване в милицията, че в този и този дом се укрива негърска жена без регистрация, която никъде не излиза и събира цени данни като наблюдава улицата.
Дойдоха от милицията да разберат случая. Падна голям смях. Момчетата се усмихваха и вдигаха ръце: „Нали разбирате, имаше сигнал, трябваше да проверим“.