Това е механически музикален инструмент. Вържи му заплата, пусни му една идея и завърти дръжката.
Ако искаш да опустошиш душата на един младеж, трябва да го направиш журналист. Той гледа като останалите случващото се, но по своему си го обяснява. Трудно можеш да го накараш да повярва нещо. Той мисли преди всичко за опакото на нещата.
Редакторът, който намусено казва:
— Трудно ше се съглася с това! Колко съм ги писал и аз такива сладки приказки!
Сътрудникът по изкуствата казва:
— Колко много съм хвалил и музиканти и артисти, без да знае някой какви са били всъщност мислите ми за тези хора…
Най-накрая и коректорът чете, че в Нова Зеландия имало 390 хиляди автомобили, и си мисли:
— Кой знае колко нули са прибавени или изпуснати по погрешка!
Онзи ден говорих с един журналист. И той ми каза:
— Всичко е добре, но ако решиш да пресметнеш, знаеш ли каква огромна маса хора се занимават с писане у нас! И те всички са жертви на Св. св. Кирил и Методий!
Незавиден е животът на фейлетониста! Какво печално поприще! Цял живот да стоиш настрана от живота, заврян в някой ъгъл на вестника и оттам непрекъснато да мърмориш като свекърва!

Продавач хвали автомобил пред потенциалния му купувач:
– Между средствата за безопасност е прибавена фигурка на Св. Августин.
– Каква е ролята му? Ще ми помага да не попадам в аварии ли? – попитал учудено купувача.
– Не, но ако катастрофирате, той ще ви заведе в рая без да чакате ред…..

В една от проповедите се говорело, че Бог поразил къщата на фараона заради Сара, жената на Аврам. Проповедникът стигнал до мястото, където се казва, че след като фараона върнал Сара на съпруга ѝ, Бог оттеглил ръката си от този дом и жените започнали да раждат:
– Виждате ли до каво доведоха лъжите на Авраам? А фараона незнаейки как стоят нещата,  взел Сара за своя жена. Резултат бил плачевен, жените в дома му престанали да раждат.
Тогава една от жените, която слушала проповедта казала на съседката си;
– Навярно са се заразили от безплодието на Сара….

Една жена четяла думите на Исус, че вярващите не трябва да се притесняват за ежедневния хляб, нито какво ще облекат…

Стига до до думите: „не продават ли се две врабчета за един асарий“. Поглежда към паралелно посочено място, а там е написано: „не продават ли се пет врабчета за два асария“.
И изведнъж я осенила зашеметяваща мисъл: „Оказва се, че по времето на Исус са практикували търговия на едро с отстъпка“.

Скоро го гледах как не дебнеше край плета на Кера, най-хубавата мома в селото. Днес го срещнах  край чинара. Поздравих ме се. Не се сдържах и го почнах:
– Къде скиташ в последно време? Не ти се седи сред старите хора?
– Нима за стар ме смяташ? – намигна ми дяволито.
– Гледам окото ти все към младите …
Той се усмихна и поглади брадата си. Наведе глава и рече:
– Че това грях ли е? Мъжът докато е млад опипва всичко без претенции за хубост и години, но когато мине петдесетте, трябва да прави сметка.
– Каква сметка? – загледах го изненадано.
Очаквах да изтърси пак някоя щуротия, беше известен в селото с шегите си.
Той се загледа в пръстите на ръцете си, като че ли щеше да брои и каза:
– Събираш твоите и годините на жена си и ги делиш на две и трябва да получиш само тридесет и две.
– Как така тридесет и две? – не разбирах още на къде бие.
Лицето му доби сурово изражение и започна спокойно да ми обяснява:
– Виж, днес съм на шейсет, стара баба не ми се полага. Да вземем молива и да започнем да правим сметката, колко млада трябва да бъде жената? Да видим, ….осемдесет… Я ти по-добре пресметни…. Е, нека да е малко по-вече.. нали е за добро.
Какво да го правиш нежна душа е, има своите увлечения и страсти…