Веднъж Франсоя Рабле нямал пари, за да се добере от Лион в Париж. Тогава той приготвил три пакета с надписи:
„Отрова за краля“, „Отрова за кралицата“, „Отрова за дофина“ и ги оставил в хотелска стая на видно място.
Научавайки за това собственикът на хотела веднага докладвал на властите.
Рабле бил хванат и под конвой бил доставен в Париж направо при краля Франсоа I, който трябвало да реши съдбата на писателя.
Оказало се, че в пакетите имало захар, която Рабле изпил с чаша вода, а след това разказал на краля, с когото били приятели, как той е решил проблема си.

Иракски дипломат се пошегувал по време на инвазия в неговата страна.
На 20 март 2003 г. започнала операцията на американските войски в Ирак.
На 1 април иракслия посланик в Русия Абас Халаф Кунфут свикал презконференция и казал, че току що е получил информация от „Ройтерс“:
„Американци по грешка са поразили британски войски с ядрена ракета. Били са убити седем души“
След няколко секунди в установилата се тишина той заявил на шокираната аудитория:
– Честит първи април!

В туркменския научно изследователски институт била открита поправка на общата теория на относителността.
В нея пишело така: „В природата съществува едно тяло, което е способно да се движи със скорост, надвишаваща скоростта на светлината и това тяло е президента на Туркмения Туркмен-баши, главата на всички туркмени –  Сапармурат Ниязов.“
Както било отбелязано в пресцентъра на института, това тяло не се е движело със скорост. надвишаваща скоростта на светлината, защото не е искало….

Готвейки се за шахматната корона Ботвиник решил да прегледа малко литература по въпроса. Той разбрал, че чуждите издания, които идват в Комитета по физическа култура, се пазат в библиотеката на Института и не се дават за домашен прочит. За това отишъл при председателят на Комитета и генерала по сигурността Аполонов да получи разрешение да използва библиотеката.
– А по-рано как се готвехте за турнирите? Проучвахте литературата ли? – подозрително попитал генерала.
– Разбира се, не може без това?
– Тогава защо трябва да я изучавате наново? – възмутил се Аполонов и отказал на Ботвиник.

Един човек попаднал на небето. Ангел го повел по златните улици покрай красиви домове. Човекът спрял пред един голям дворец и възкликнал:
– Какъв красив дворец, мой ли е?
– Не , не е. Да вървим по-нататък, – казал ангела.
Стигнали до по-малък дворец, но също много красив. Човекът нетърпеливо попитал:
– Ох, навярно този е мой?
– Не.., – казал ангела.
Следващия дворец бил още по-малък, но бил в брилянти и елмази. Човекът сияещ възкликнал:
– Благодаря ти за този дворец!
Но ангелът невъзмутимо отговорил:
– Този дворец не е твой.
Накрая стигнали до една схлупена селска къщичка. Тя даже прозорец нямала. Човекът дори не й обърнал внимание, а ангелът казал:
– Ето, това е дома ти.
– Но…защо така? – попитал учудено човекът.
– Какъвто материал е подаван от долу, от такъв са и строили…