Спорили семинарист и студент от висше техническо заведение.

– В животът не стават чудеса – твърдял студентът.

– Миналото лято клисар падна от камбанарията и не се нарани. Нима това не е Божие чудо? – попитал семинаристът.

– Не. Това е случайност, – самодоволно добавил студентът.

– Тази зима отново падна и не се нарани…. нима това не е чудо?

– Това е просто съвпадение.

Изведнъж край тях прибягала една жена и силно завикала:

– Клисарят пак падна от камбанарията……

– И как е той?

– Жив е! Нищо му няма…..

– Господи, доживяхме да станем свидетели на Твоите чудеса, – възкликнал семинаристът.

– Какво ти става, нима не разбираш, че това се е превърнало в навик? – недоволно измърморил студентът.

При портите на рая Св. Петър среща наскоро починал християнин и му казва:

– При нас е прието, всеки новодошъл да набере по 100 точки, в зависимост от добрините, които е сторил в живота си, за да бъде достоен да влезе тук.

– Добре, – казал християнина. – Първо, аз бях женен цели 50 години и нито веднъж не съм изневерявал на съпругата си.

– Много добре, – казал Св. Петър, – спечели първите си три точки.

– Какво, само три точки? – изумил се мъжът. – Добре, още ходих на църква всяка неделя….

– За това получаваш още две точки….

– Е, не знам какво друго да прибавя….. Чел съм много религиозна литература и винаги се стараех да помагам на бедните…..

– Спечели още една точка.

– Тогава не знам какво повече да кажа. При това положение, само чрез Божие чудо мога да попадна тук….

– Сега мога да ви кажа: Добре дошли! – радостно го приветствал Св. Петър.

Синът погледнал баща си и каза:

– Татко каква е разликата между ум и хитрост?

– Умът позволява да се решават сложни проблеми, – казал бащата, – а хитростта помага да ги заобиколим.

– И кое е по-полезно? – попитал синът.

– Полезен е преди всичко интелектът. Той избира кое е най-доброто. Дали да се заобиколи или да си вършим работата.

Професор Алан Дейвид Сокал е математик и физик. Научните му търсения са насочени към статистическата физика и комбинаториката. Той се отличава с добро чувство за хумор.

Така през 1996 г. в списание „Social Text“ Сокал публикувал статия с гръмкото заглавие „Престъпната граница към въпроса за трансформативната херменевтика на квантовата гравитация“, където изкусно жонглирайки с физически термини, фактически се изсмял на съвременния еснафски подход към науката.

Много научно-популярни издания, по-скоро популярни, отколкото научни печатат на своите страници откровена ерес, нямаща нищо общо с физиката, ако тя е написана красиво и подредено.

Своята „шега“ ученият по-късно разкрил на страниците на друго списание „Lingua Franca“.

Пастор поучавал и наставлявал членовете на църквата:

–  Джо, уискито е най-смъртният ти враг.

Един мъж небрежно облечен, с мътен поглед и леко неконтролирани движения заявил силно на глас:

– Но нали, ни казахте да обичаме враговете си.

Пасторът най-напред се изненадал от заключението на мъжа, но продължил спокойно:

– Да, говорил съм ви, но не съм ви учил да ги поглъщате.